Зоя Георгиева
В динамичната политическа обстановка на България, идеята за промяна на управленския модел от парламентарна към президентска република предизвиква горещи дебати. В рамките на предаването „Активни варненци“, Николай Танчев разговаря с Красимир Янков – виден държавник, председател на Българската прогресивна линия и и инициатор за Президентска република. Янков, известен със своите иновативни политически идеи, аргументира необходимостта от преход към президентска република, като средство за по-добра демокрация и стабилност.
ГЛЕДАЙТЕ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ТУК:
По думите на Красимир Янков, България е в състояние на институционален хаос, породен от дългогодишния парламентарен модел. „Президентската република не е панацея, но е решение за сегашния хаос…“, заявява той. Основният проблем, според Янков, е напрежението между политическите партии в Народното събрание и липсата на ясно разпределена отговорност между институциите.
Президентската република, според него, е модел, доказал своята ефективност в редица развити страни. „Развитите страни, които са икономически стабилни и демократично успешни, са президентски републики,“ подчертава той. Като пример посочва Румъния, която, след промени в Конституцията, успява да постигне значителен напредък, включително по-висок стандарт на живот и по-добра икономическа среда.
Янков предлага два пътя за реализиране на тази промяна. Единият включва ангажирането на мнозинство в Народното събрание, което да свика Велико народно събрание за промяна на Конституцията. Вторият, разчита на гражданската инициатива, чрез събиране на над 400 хиляди подписа за свикване на задължителен национален референдум. Той акцентира на факта, че народната воля трябва да бъде водеща: „В една страна като България, където цялата власт произтича от народа, управлението трябва да бъде в съответствие с неговите желания.“
Основната идея зад президентския модел е издигането на мажоритарно избран лидер, който носи отговорност пред гражданите. Янков заявява, че президентът ще бъде „лице в лице с избирателя“. Парламентът ще запази законодателната си функция, но изпълнителната власт ще бъде в ръцете на президента, което ще гарантира по-голяма ефективност и отчетност.
„Този модел е по-демократичен,“ отбелязва той. „Президентът да не зависи от партийните интереси, а от волята на избирателя.“
Една от основните критики към президентския модел е рискът от авторитаризъм. Янков контрира това, като подчертава ролята на гражданското общество и съдебната система като механизми за контрол. Той също така отхвърля опасенията, че ниската избирателна активност би застрашила легитимността на избора, като посочва, че мажоритарните избори обикновено мобилизират по-голям брой гласоподаватели.
„Когато има избор на личност, която ще ръководи институционално държавата, активността на гражданите е много по-висока,“ обяснява той.
Янков се спира и на необходимостта от реформа в администрацията. Той изразява увереност, че президентският модел ще намали бюрокрацията, ще елиминира политическите назначения и ще насърчи електронното управление. „Тайна ли е за някого, че в момента има политически активисти, които са част от администрацията, наградени и бездействащи?“ пита риторично той.
Според него, президентската република ще създаде условия за по-ефективно управление и ще намали корупцията, тъй като отговорността ще бъде ясно разпределена.
Янков завършва с призив към българските граждани да мислят за бъдещето на страната и на своите деца: „Нека направим така, че България, която е в нашите мечти, да може да се реализира за децата ни.“
Предаването „Активни варненци“ с водещ Николай Танчев отразява едно от най-актуалните политически предложения, което има потенциал да трансформира бъдещето на България. Дали това е правилният път, ще покаже народната воля.
