Утринна симфония с Мариела Русева

одеялото заплетени фантазии
от видения и случки чудновати,
пита се дали все още пази й
чувството за нещо непознато,

да го досънува, откъдето
птичето навън изчурулика,
само дето бавничко небето
просветлява и си сменя лѝка …

Тишината се разсъни до последно,
времето потраква със стрелките,
изгревът от изток блесна медно,
утрото присвива си очите,

трелите са вече симфонични
на шума в прозрачността прикрити,
сякаш се повтарят, но различно
в сътворението на дните ни.

автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo