Редакция "Нова Варна"
Весела Коледа от екипа на медия „Нова Варна“!
Желаем Ви здраве, спокойствие и много любов през новата година!
„Ой, Коледо, мой Коледо, роди ми се Боже чедо…“
В сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест – на Земята се е родил Божият син – ден, който трябва да бъде отпразнуван със специално внимание и редица обреди. Това е Голяма Коледа, Божич или Божик, но и денят, в който коледният пост свършва.
В сутринта на 25 декември се ходи на църква, задължително в празнично и официално облекло.
Денят започва с празнична Рождественска литургия, в която се молим за здраве и благополучие. Разбира се, в храма всеки се моли и за себе си – за здраве в семейството, мир, разбирателство, просперитет и по-светли дни за всички. Тържествена литургия се отслужва и от папата, който поздравява римокатолическия свят с Рождество.
В миналото в България обаче преди посещението в църквата е било обичайно домът да бъде посетен от коледари. Те обикалят от полунощ на Бъдни вечер до изгрев слънце, но не и по-късно, защото се приема, че силата им се губи на светло. Коледуването е ритуал с езически корени, който се е изпълнявал с удоволствие от младите мъже и в по-ново време.
Основната задача на коледарите е да разпъждат злите духове, които се смята, че витаят на 25 декември и 12 дена след това. Затова и коледарите пеят с цяло гърло, потропват с гегите си и с цървулите си – за да разгонят нечистите сили. Коледуването се извършва само от мъже и момци, които предварително избират своя водач, наричан още цар или станеник.
Полага се той да е най-мъдрия, обикновено е женен и по-възрастен от останалите коледари, само че понякога водачът е най-артистичният или най-веселият и духовит мъж. При обикалянето домакините даряват коледарите с гевреци, но не е изключено да дадат и месо, сланина, боб, ядки, хляб.
Като стане въпрос за храна – Коледа е сред най-изобилните и богати в това отношение празници.
Краят на постите се отбелязва подобаващо с изобилие на трапезата. Сигурно се чудите защо пристъпваме директно към ястията, а не споменаваме нищо за подаръците. Да, малки и големи с трепет очакват да разопаковат красивите пакети под елхата, но това е сравнително нова за България традиция и може да се проследи от началото на XX век.
Раздаването на подаръци на Коледа е дълбоко залегнало в християнските традиции, защото още трите влъхви носят ценни дарове на Младенеца – злато, тамян и смирна. Оттам тръгва и обичаят в църквите да се оставя храна, която на 26 декември се раздава на бедните, за да почетат и те празника.
Въпреки това в нашата страна коледните обичаи винаги са се люшкали между християнството и езичеството, а в по-бедните години, особено преди индустриализацията, семействата не са имали и възможност за такова разточителство.
В някои случаи децата получавали символично плод или ядки, както и ръчно изработени неща като чорапи, ръкавици, шапки, везани ризи. В много случаи обаче не е имало и такива подаръци и никой не го е намирал за особено странно.
Средства и усилия обаче не са се пестели и в момента не се пестят от коледната трапеза и ястията за нея.
За да се ознаменува краят на постите, се прави богата коледна погача, в която вече е разрешено да има и яйца, мляко, мая, масло или мас.
Обредният хляб следва да бъде кръгъл като слънцето, украсен с кръстове и със символи, които да подсказват четирите посоки на света.
Най-добре било погачата да се пече на тих огън цялата нощ на 24 срещу 25 декември, за да поеме от светлината и топлината на Бъдника.
На масата на Коледа също така присъстват блажни сарми, кисело зеле с кайма, в Югозападна България – Капама, в Северозападна – вълчи сарми. В някои краища се приготвя тиква, пълнена с месо, или друг вид кебапи, които съчетават месо и зеленчуци.
Едно от най-значимите събития в коледния ден е клането на специално угоеното за празничния ден прасе. Ритуалът има символичното значение на жертвоприношение към Бог, какъвто е и случаят с агнето на Гергьовден. Езическите вярвания повеляват, че пролятата животинска кръв омилостивява боговете и злите сили, а същото поверие се пренася и след покръстването.
Коленето на прасе е и повод да се събере цялото семейство, като всеки е длъжен да помогне с нещо в нелеката задача. Нека не забравяме, че в миналото голяма част от прасето всъщност се е запазвала, за да има месо, мас и сланина до пролетта. Именно така се появяват способите за съхраняване на месо в качета, осоляване на месо и сланина и други.
