Всичко омръзва, парите – никога. Латинска поговорка. Не че няма по-важни неща в живота. Не че всичко може да се остойности, етикетира, купи и продаде, макар днес да ни внушават тъкмо обратното. В държава като България темата за парите – по-точно за публичните средства и харченето им, не омръзва и хората са особено чувствителни към нея. Причините? Стресиращата бедност и възпроизвеждането й в поколенията. Социалното изключване на цели групи от населението. Необяснимият лукс, демонстриран арогантно, безлимитно и безнаказано. От единици. Спиращото дъха неравенство – все едно сме страна от третия свят, а не член на клуба на богатите европейски страни вече 7 години. Колабиралата икономика, колкото е останала, безработицата, обезлюдяването на цели региони, лицемерието на възторжените продавачи на “светло” бъдеще, наричащи себе си политици.
Колкото повече, толкова повече, казваше Мечо Пух. Към тази максима се придържат стриктно и двете служебни правителства на президента Плевнелиев по отношение на харченето на публични средства и на скандалите, които белязаха пребиваването им във властта. Първото – на Марин Райков с мандат (76 дни) от 13 март до 29 май 2013 г., и второто – на Георги Близнашки, управлявало страната (93 дни) между 6 август и 7 ноември 2014 г. Мониторинг на регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП) сочи, че двата кабинета са обявили общо 197 обществени поръчки на стойност над 151 млн. лв.
Първенството и по количество процедури, и по размер на средствата, принадлежи на кабинета на Марин Райков.
Първото служебно правителство на Плевнелиев ангажира над 117 млн. лв. публични средства, като 85% от тях бяха за четири ведомства – Министерството на вътрешните работи, на културата, Министерският съвет и МО. Част от тази сума в размер на 19 млн. лв. беше пренасочена от катастрофиралите приоритетни оси “Води” и “Биоразнообразие” на Оперативна програма “Околна среда” за покупката на високопроходими транспортни средства (70 броя), верижни булдозери, машини за пълнене на чували с пясък (24 броя) и друга техника за реакция при наводнения. Какво се случи с всичко това знаят единствено чиновниците от Министерството на вътрешните работи. Водният ад, в който бяха потопени тази година населени места в цялата страна (Видинско, Мизия, Варна, Сливен, Бургас и др.), доказа, че хората са оставени сами на себе си и на всичко подръчно, което може да влезе в употреба. А за ония 19 млн. лв. вече никой не говори.
Подобна е съдбата на втори и трети етап от реставрацията и изграждането на античния архитектурен комплекс “Сердика”. Обществената поръчка на МК така и не се реализира, а центърът на столицата ни се сдоби с нова атракция – руини, потопени в заблатена вода, мръсотия и боклук. Толкова месеци всичко бе изоставено, че няма как да мине за някакъв вид съвременна арт инсталация. Поне за пред смаяните погледи на чуждите туристи. Третата голяма обществена поръчка на кабинета “Райков” беше за възстановяване на летателната годност на 6 броя вертолети. Стойността на ремонтите е 19 млн. лв., но понеже срокът на изпълнение е 48 месеца, за нея едва ли ще чуем скоро нещо конкретно.
Второто служебно правителство на Плевнелиев обяви 1,7 пъти по-малко на брой обществени поръчки на 3,5 пъти по-малка стойност, отколкото първото. За сметка на това още с встъпването си в длъжност побърза да
увеличи средствата на президентската администрация
която не можела да изпълнява международните си ангажименти, ангажира се с актуализацията на бюджета за 2014 г., анонсира милиарден заем, без да има правни основания за това, назначи рекорден брой съветници на премиера – цели 10. А също се “хвърли” с небивал ентусиазъм в кадрови промени, които по нашите земи имат ефекта на локални “революции”.
Със завидна бързина кабинетът “Близнашки” извади в публичното пространство дузина концепции и стратегии, обвързващи държавата с ангажименти за години напред – за електронното правителство, за туристическото райониране на България, за професионалното и за висшето образование, за повишаване на грамотността, национална комуникационна стратегия и прочие. Своеобразен “венец” на тези усилия беше “Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана” на военното министерство, която в първоначалния си вариант сочеше Русия като заплаха за страната ни и беше коригирана след остра обществена реакция. Служебният министър на външните работи побърза да одобри от наше име водените непрозрачно и покрити с тайни и догадки търговски преговори между САЩ и ЕС за сключване на Трансатлантическия пакт за търговия и инвестиции (ТПТИ).
Фон на цялата тази суматоха беше обсъждането на ситуацията в енергетиката, един от малкото останали работещи технологични отрасли у нас. Енергийният борд, рекламиран едва ли не като панацея на всички проблеми в бранша и като образец на откритост и публичност, се конституира и заработи, но нищо не реши. Заседанията му бяха затворени за медиите, а последното дори приключи със скандал.
Според регистъра на АОП кабинетът “Близнашки” е обявил процедури почти за 34 млн. лв.
Три министерства – на външните, на вътрешните работи и на спорта, заедно с Министерския съвет, ангажират около 46% от заявената сума. Първенството се държи от външното ни ведомство заради процедурата за застраховане на дипломатическите ни имоти в чужбина. Следва го МВР. Сред десетте обявени от него обществени поръчки най-голямата е за 7 броя пожарни автомобили лек клас и 17 броя среден клас на обща стойност 5 923 198 лв. без ДДС. Министерството на спорта е трето по заявени средства в две процедури, свързани с изграждането или ремонтирането на спортни площадки, които са финализирани и договорите са подписани.
Внимателен преглед на документите в регистъра сочи, че за всичките 17 обекта, разпръснати из цялата страна, е подавана по една-единствена оферта. Фирмите, спечелили поръчките, са общо шест и само една от тях не е регистрирана в София. Така например “Про Арм” ЕООД има 6 обекта, “Продимекс” ООД – 4, “Перла турист” АД – 3, “Валмекс” ЕООД – 2, “Пътно поддържане Кюстендил” ООД и “Хоум сървиз” ООД по 1. И друго е интересно. Село Ракево, общ. Криводол, в което ще бъдат монтирани спортни съоръжения и ограда на стойност 66 152,90 лв. без ДДС, се населява от 737 човека. Реновирането на стадиона в с. Войняговци, район Нови Искър, което ще бъде на стойност 124 530 лв. без ДДС, се прави за 627 човека. Толкова са жителите на селото. Изграждането на игрище за минифутбол в с. Долна Студена, общ. Ценово, обл. Русе, е за 812 човека и ще струва 66 378 лв. без ДДС. Двете спортни площадки в с. Хитрино, обл. Шумен, ще струват 148 415,40 лв. без ДДС и са за 795 човека. Най-вероятно процедурите са законни, но дали е ефективно и икономически оправдано подобно харчене на публични средства няма кой да каже, понеже подобни анализи не се правят.
Наред с рутинните и скучни процедури за доставка на храни за нуждите на арестите, твърди горива и кухненско оборудване, Министерството на правосъдието обяви
любопитна поръчка за 1 130 000 лв.
без ДДС – за “Изграждане и внедряване на Автоматизирана информационна система “Бюра съдимост”. Средствата са осигурени от ОП “Административен капацитет”. След като системата заработи, което трябва да се случи след 180 дни, гражданите ще могат да получават свидетелства за съдимост по електронен път. Интересното тук е, че тази услуга е достъпна от 2013 г. за всички, които притежават електронен подпис. Кое налага създаването на нова, не е ясно, освен може би наличието на едни пари, които не бива да бъдат загубени.
Министерството на земеделието също се включва в “надпреварата” с цели три процедури за информационни системи: на Контролно-техническата инспекция за внедряване на нови електронни административни услуги (за 223 799 лв. без ДДС), информационна система за агростатистика (за 420 000 лв. без ДДС) и интегрирана информационна земеделска счетоводна система (за 350 000 лв.). Съвременните технологии увличат и Министерството на околната среда, което обяви процедура за внедряване на електронни административни услуги (за 600 000 лв. без ДДС) под благовидния предлог – повишаване качеството на обслужването на гражданите. А просветното министерство ще осигури свързаност на българските училища и научни институти към Паневропейската научноизследователска комуникационна мрежа GЕANТ за срок от три години срещу 757 102 лв. без ДДС годишно. На фона на тези харчове покупката на компютри, принтери и консумативи за тях, канцеларски материали и разходи за осигуряване на публичност – химикалки, флаери, чанти, папки, блузки, балони, баджове, банери и прочие, изглеждат направо смешни.
Всичко омръзва, парите – никога. Ако политиците ви убеждават в друго, отворете регистъра на обществените поръчки./Дума