Детството. Онова безгрижно време, в което виждаш света като една голяма детска площадка, която е само твоя. Мечтите ни бяха цветни, игрите ни смели, а приятелите – верни.
Детската градина беше вторият ни дом, а децата там – семейство. Не сме съзнавали колко много учим за живота през времето, прекарано там. Уроци, които остават за цял живот, уроци като тези:
Делете всичко.
Играйте честно.
Не удряйте хората.
Дръжте се за ръце и вървете заедно.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не взимайте чужди вещи, без да попитате.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте си ръцете преди ядене.
Хубаво е да си изяждате супата, полезна е. Бисквитките – накрая.
Научете, измислете и направете нещо.
Поспивайте си следобед – сънят е здраве.
Бъдете готови за чудеса.
Представете си колко хубав щеше да в животът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка. Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват мърсотията, която правят. На колкото и години да сте, когато сте сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте си ръцете и вървете плътно един до друг.
(Робърт Фулам)