Утро в топлата стая
влиза, сваля капела,
устните му ухаят
на кафе и канела.
По палтото полепнал
е студът и мъглата,
мракът сякаш се сепна
и се скри зад вратата.
А пердето просветна,
пак смени си десена,
притеснено потрепна,
че декор е на сцена.
Сърба утро сънливо
от кафето с канелата
и за малко се свива
да подреме в постелята.