Редакция "Нова Варна"
На 22 февруари е Голяма Задушница или Месопустна задушница. Това е първата от трите големи задушници през годината. Датата може да е различна, но денят винаги е в края на февруари или началото на март, като се определя според Великденските пости.
На задушница се посещават гробовете на починали близки, като за помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома, предава bg on air.
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре.
Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
Съществува поверието, че жени, които са имали аборти или мъртви деца на задушница трябва да донесат в църквата ябълки в памет на починалите деца. Трябва да има толкова ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.
На гробовете на покойните ни близки не се оставя храна. Душата не яде и не пие материална храна и питие. Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите.
