Цяла нощ не спира –
на дъжда какво му е?
Само парадира
с тая меланхолия.
Пръстите си кърши
от най – крехки клони,
без да ги обърше,
сълзите си рони.
И реди рефрени,
шумно ги проточва,
сякаш развалена е
грамофонна плоча.
Ето, че захапа
второ денонощие,
всичко с кал изцапа,
ала иска още.
Да реве тогава,
щом е екстровертен.
Кърпичка му давам,
може да се сепне …
автор: Мариела Русева
фотограф: Любомир Маринов – bulo