Напоследък стана модно в интернет да се пускат всякакви небивалици относно историята на България. Покрай приказките за българина Бъла, известен още и като Буда, за това как Александър Македонски се бил с българите в Средна Азия, за това че най-старото злато в света от Дуранкулак и Варна е дело на българите и че като цяло човекът е произлязъл от българина можем само да се посмеем. Но когато става дума за националните ни герои от близкото минало нещата са различни. Защото тук вече открито се поругава националната ни памет.
В началото на август 2008 г. в интернет, почти по едно и също време на няколко различни места се появява едно „новооткрито“ писмо на Васил Левски, в което той заплашва Каравелов и Ботев и ругае Русия. Твърди се, че писмото било в лошо състояние, щяла да му се прави графологична експертиза, та затова не можело да се покаже и т. н. В крайна сметка писмото така и не се показва, но „цитатът“ от него заживява свой собствен живот в мрежата. Ето какво гласи той:
“Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия казашки ботуш в Булгорско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ – В. Лъвский.“
Интересното е, че този цитат е единственото от писмото, което се тиражира. Останалият текст остава загадка и така и не излиза. Какво следва от тук нататък?
Очевидно идейната импотентност и творческата немощ на родните платени русофоби не достига за да измислят сами достатъчно доводи защо трябва да се мрази Русия на всяка цена и някой от тях прибягва до тази долна фалшификация. В резултат куцо, кьораво и сакато започва да цитира този текст като оправдание за истеричната русофобия, която засега освен интернет не намира друго място за разпространение. Но неграмотността, присъща за ибрикчиите под наем, им е попречила да представят несъществуващото „писмо“ по по-достоверен начин. В стремежа си да архаизират говора на „писмото“, за да го представят за автентичен и стар, те са измислили една дума – „Булгорско“, която не съществува в българския език и никога не е била употребявана. Използвана е и жаргонна стилистика, чужда и неприсъща не само на Левски, но и на който и да било от националните ни дейци през Възраждането. Още нещо – неграмотният съставител е пропуснал факта, че точно Ботев е бил с доста антицаристки възгледи и силно е критикувал руската политика на Балканите. Така че точно той трудно би могъл да бъде набеден за руски привърженик. Като връх на всичко мекерето, извършило антибългарската манипулация, явно е знаело, че Ботев не си е изписвал фамилията така. Само че не е доразбрало, че той се е подписвал Ботйов (и по този начин са изписвали фамилията му всички негови съратници), а не Ботьов.
Посягането върху паметта на Левски и „измислянето“ на някакви несъществуващи заплахи от негова страна към Каравелов и Ботев е направено само с цел да се даде историческа легитимност на силно насърчаваната (особено през последните години) от управляващия у нас колониален режим русофобия. Дори и по този начин обаче нещата не се получават, въпреки че като второ ниво започнаха тук-там да се появяват и несъществуващи антируски цитати от Захари Стоянов (който за разлика от Левски наистина има русофобска политика след 1885 г.). Крайно време е обаче да се даде отпор на подобни антибългарски провокации. Защото за тези шест години от първото появяване на фалшивия цитат доста чули-недочули малоумници се поупражниха в употребяването му като довод в полза на актуални политически и геополитически тези.Време е това да спре и гаврата с българските герои да приключи!
Източник: http://kostadin.eu/