Петдесетница 2025: Кога се чества и какво символизира празникът?
С наближаването на Петдесетница, един от най-важните християнски празници, православните християни в България и по целия свят се подготвят да отбележат деня, в който Светият Дух слиза над апостолите и дава началото на Христовата Църква. През 2025 година Петдесетница се пада на 8 юни – неделя, а веднага след нея, в понеделник, се отбелязва празникът на Светия Дух.
Как Петдесетница се смята за „рожден ден“ на Църквата
Според Евангелието, след Възнесението на Иисус Христос, апостолите се събират за молитва в Йерусалим. Изведнъж усещат силен шум, а над тях слиза Светият Дух във вид на огнени езици, които застават по един над главата на всеки апостол. С тази божествена благодат те получават дарбата да проповядват Словото Божие на различни езици сред народите. Затова празникът Петдесетница се разглежда като рожден ден на Църквата и началото на нейното световно служение.
В православната традиция Петдесетница се нарича още „Света Троица“, тъй като ознаменува пълното откриване на триединния Бог – Отец, Син и Свети Дух.
Традиции, ритуали и вярвания, свързани с Петдесетница
Тържествена литургия и символика на ореховата шума
В този ден богослуженията са особено тържествени – Светата литургия се слива с вечернята, а в края ѝ свещеникът разпръсква над вярващите осветена орехова шума, символизираща слизането на Светия Дух. Листата се взимат вкъщи, като се пазят на домашната икона или кандилото до следващата Петдесетница.
Народни обичаи из България
В различни региони на страната – Родопите, Тракия, Странджа – жените разстилат свежи орехови листа по пода на църквата, където коленичат и затварят очи, вярвайки, че така ще „чуят“ или „видят“ своите покойни близки. После листата се носят на гробища и се поставят върху гробовете „за сянка на покойниците“.
В други райони, например Ловешко, освен орехови се използват липови листа и клони. В Троянско празникът дори се нарича „празник на липата“, като местните вярват, че дърветата обръщат листата си надолу именно в този ден. На излизане от църквата вярващите преминават под венец от липови клони за здраве.
Осветената шума – символ на вярата и здравето
Ореховата или липовата шума, осветена в храма, не се използва само ритуално. Тя се преобразява в защита за дома и стопанството – срещу молци, за здраве на животните, а при болести листата се палят и болният се „прикадява“. С тях се украсяват и постройки, подобно на зеленината за Гергьовден.
Празникът на Светия Дух и припомняне на покойници
В понеделника след Петдесетница православната църква чества Светия Дух, третото лице на Светата Троица. В народната традиция това също е ден, наситен с духовност и спомен за починалите. На места се вярва, че валежите в този ден са „сълзите на душите“, които напускат този свят.
В нощта срещу празника хора, търсещи изцеление, преспиват край параклиси, манастири или оброчища, посветени на Света Троица или Свети Дух. С празника на Светия Дух започва и т.нар. Русалска седмица – мистичен период, белязан от вярвания за свръхестествени сили и обреди за предпазване от тях.
