Силно не вярвам, слабо прощавам,
верую някакво имам,
мога от себе си всичко да давам,
ала не искам да взимам.
Мога през болката пак да обичам
амбивалентно и крайно,
слабо се моля, силно се вричам,
после крещя, а е тайно.
Пея през сълзи, плача по ноти,
струните лъскави грачат,
най – популярните най – са сиротни,
в нищото всичко те значат.
Тичам във кръг, а търся вратата,
ключа от себе си скривам,
мразя нелепостта си позната,
лесно обаче я имам.
Полюсно мисля в черно и бяло,
ала все цветно сънувам.
Казваш … от мен ти е дотежало,
а пък твърдиш, че си струва.