Д-р Валентин Симеонов: Градовете ни са проектирани за климат, който вече не съществува
България влиза в нов климатичен цикъл. Суша и пожари през лятото, наводнения и разрушения през есента – така изглежда новата реалност, в която България навлиза без реална подготовка. Екстремните климатични явления вече не са изключение, а закономерност. Природата става все по-непредсказуема, а инфраструктурата и институциите изостават в реакцията си.
„Това е само началото“, предупреди д-р Валентин Симеонов от Федералния институт за технологии в Лозана. „Бедствия като потопа в „Елените“ са резултат от години неправилно планиране“ сподели световния учен пред национална телевизия днес. Изследователя на атмосферата и климата от години алармира за градски засущавания и рискове от екстремни природни явления..
„Това е само началото“, предупреди д-р Валентин Симеонов от Федералния институт за технологии в Лозана. „Бедствия като потопа в „Елените“ са резултат от години неправилно планиране“ сподели световния учен пред национална телевизия днес. Изследователя на атмосферата и климата от години алармира за градски засущавания и рискове от екстремни природни явления..
„Случаят беше планирана катастрофа“, добавя той, визирайки застрояването върху речни корита и ерозирали склонове.
Градовете ни са капани на топлината и водата
Симеонов обяснява, че климатичните промени вече действат като взаимосвързана система – сушата води до пожари, а изгорената земя не поема вода, превръщайки дъждовете в порои. „Горещите вълни водят до суша, сушата – до пожари, а после идва потопът“, казва той.
Дори София не е защитена – под някои булеварди все още текат стари речни корита, които при проливен дъжд могат да предизвикат наводнение. В същото време градовете се превръщат в „топлинни острови“, където температурите са с 5–6°C по-високи от околните райони.
Природата не прави компромиси
След бедствието в „Елените“ институциите оправдаха щетите с „невиждани валежи“, но Симеонов е категоричен: това не е оправдание. „Не бива да мислим, че Господ е българин. Когато става дума за природата, тя не прави компромиси.“
Ученият подчертава, че адаптацията към новия климат е въпрос не на политика, а на оцеляване: „Климатът вече не е същият, но ние живеем така, сякаш нищо не се е променило. Градовете ни са построени за миналото, не за бъдещето.“
