Градското развитие е сложен процес
За постигане на баланс между обществените потребности, частните интереси, експертните решения и законовите рамки се изисква успешно планиране с достъп до информация и активно участие на гражданите във вземането на решения. В този контекст се откроява значението на публичните обсъждания и необходимостта те да бъдат проводник на реален обществен диалог.
Зонирането е ключов аспект на градското развитие. Това е инструмент, създаден първоначално за големи градове – с население над един милион, където функционират метро мрежи, сложна транспортна инфраструктура и висока концентрация на функции. При пренасянето на тези модели към по-малки градове като Варна възникват несъответствия. Въпреки че Варна през летните месеци достига близо милион жители, градът няма развита система от високоскоростен транспорт, който да поддържа такъв тип зониране. В миналото са обсъждани идеи за градска електричка, за алтернативни мостови връзки и разширяване на транспортната мрежа, но много от тях остават нереализирани поради липса на финансиране и административен капацитет.
Необходима е и промяна в подхода за финансирането на градската среда
Общината би могла да изисква от строителните фирми да инвестират в инфраструктура около терените, които застрояват, включително в детски градини, улици и зелени площи. Това е практика, прилагана в много европейски градове и представлява справедлив механизъм за разпределяне на ползите и тежестите между обществото и инвеститорите.
Големите градове трябва да развиват смесени функции в централните части – жилища, култура, услуги и администрация. Това създава жизнена градска среда. Прилаганото днес зониране не отчита локалните особености. Затова е необходимо законодателят да въведе нови правила, които да дават на местната власт повече гъвкавост, но и ясна рамка.
Липсват специалисти в общинската администрация
Втори мост е предвиден в концептуални планове, но не е реализиран. Стратегически документи за развитието на града са малко, а интегрираният план за градско развитие е един от малкото формално приети, но недостатъчно приложени документи. Липсва последователност между концепцията, стратегията и реалната проектна дейност.
Критично важен въпрос е опазването на зелените площи
Зоната на Салтанат е пример за конфликт между обществения интерес към зелени пространства и частните интереси към застрояване. Законът изисква минимум 20 кв.м зелена площ на човек, а градът в момента покрива едва около половината от този норматив. В миналото са допуснати грешки – реституирани са терени без възможност за замяна с други паркови зони, което доведе до съдебни дела и финансови загуби за общината. Въпреки това потенциал за развитието на зелени площи съществува, особено в южната част на канала, където е възможно нискоетажно застрояване и създаване на нови паркови територии.
Варна има потенциал да се развива устойчиво
привлекателно и модерно, особено в контекста на европейската интеграция и възможностите за международни инвестиции. Но за да се постигне това, е необходима по-голяма прозрачност, по-добър диалог между институциите и гражданите, компетентно планиране и ясна дългосрочна визия за развитието на града. Вжно е да се търси пресечната точка между обществените потребности, частния интерес и експертните решения. Гражданските реакции не възникват случайно – те са индикатор за натрупано напрежение или пропуски в решенията. Затова днешните протести като обществена намеса е нужно да се анализират внимателно и да служат като сигнал към администрацията.
