Парите в банката: Фишинг измами наращават ударите – как да се защитим
Киберизмамите у нас бележат тревожен ръст, предупреждават от Сектор „Киберпрестъпност“ към ГДБОП. Всеки ден в дирекцията постъпват между 50 и 70 сигнала, като 30-40 от тях са подадени директно от граждани и фирми.
Адвокат Мартин Костов в ефира на „България сутрин“ алармира, че престъпниците все по-често се насочват към банки – „където има пари, има интерес“. Най-разпространеният метод остава фишинг измамата, при която жертвата получава имейл с призив за спешно действие.
Как работи фишинг атаката?
Обикновено имейлът настоява потребителят да актуализира личните си данни. След кликване върху съобщението той се пренасочва към страница, визуално идентична с официалния сайт на банката.
Разликата в адреса може да бъде само една или две букви – детайл, който при умелите атаки трудно се забелязва.
„Банките никога няма да ви искат лични данни по имейл. Ако получите такова съобщение, първият сигнал за опасност е именно това. Най-добрият ход е да изтриете веднага имейла,“ съветва Костов. Той добавя, че дори отварянето на имейла може да инсталира злонамерен код на компютъра.
Как да запазим доказателства и да търсим правата си?
Немалко жертви на фишинг не предприемат правни действия, смятайки, че вината е изцяло тяхна. Юристът обаче напомня:
- Пазете цялата кореспонденция.
- Незабавно уведомете банката, както изисква Законът за платежните системи.
- Подайте сигнал за киберпрестъпление.
- Оспорете транзакцията, ако е извършено незаконно теглене.
Съдебната практика все по-често определя банката като отговорна, освен ако тя докаже, че клиентът не е положил усилия да се защити.
Опасност преди и след въвеждането на еврото
Костов предупреждава за две вероятни форми на измами около преминаването към евро:
- Предложения за „изгоден“ обменен курс.
- Пласиране на фалшиви евробанкноти, докато гражданите свикват с новата валута.
