По повод училищния празник в ОУ „Св. Климент Охридски“ – Варна, разговоряме с директора Петко Петков
Свети Климент Охридски е ключова фигура в българската духовност
Посетихме едно от уважаваните варненски училища, носещо неговото свято име. Директорът г-н Петко Петков – историк, правист, педагог с дългогодишен опит и носител на престижни отличия, обяснява защо Климент Охридски е така важен за българската културна традиция.
Не е случайно, че Софийският университет не носи името на Кирил и Методий, а именно на Климент Охридски. Ако първоучителите създават графичната система, то Климент разработва българския езиков модел в неговия звуков и писмен облик, добавя липсващите знаци и опростява системата така, че тя да служи на народа повече от десет века. Езикът се променя и днес, но принципът е същият: да следва живото слово. Това е най-голямата заслуга на Климент – връзката между писменост, говор и народна идентичност.
Училището като подготовка за трудности, а не само за знания
Г-н Петков подчертава, че образованието не може да бъде само лесно, приятно и забавно. Една от неговите основни задачи е да приучи децата да се справят с трудностите. В живота много хора работят не защото обичат професията си, а защото трябва, а училището трябва да подготвя учениците за това – да полагат усилия, да правят неща, които не винаги са интересни, но са нужни.
Трудът, концентрацията и функционалната грамотност – умението да мислим, да анализираме и да свързваме информация остават в основата на всяко качествено образование.
Влиянието на дигитализацията и битката за внимание
Съвременните деца живеят в свят, в който огромен обем информация е достъпен мигновено. Това променя начина им на учене и възприятие. Г-н Петков обяснява, че учениците трудно задържат внимание дори за един учебен час.
Ползването на телефони в училище е ограничено вече втора година – мярка, която дава резултат. Без непрестанно взиране в екраните децата възстановяват част от взаимодействието помежду си. Но дигиталният натиск остава. Онлайн съдържанието е кратко, ефектно, лесно за консумиране – и това води до загуба на търпение и неспособност за задълбочено възприемане.
Четенето – независимо дали на хартия или електронно – остава незаменимо за развитието на въображението и абстрактното мислене. Един роман изгражда свят в ума на читателя, докато екранът го поднася готов, без усилие и промисъл.
Технологиите: помощник или бъдеща зависимост
Според директора технологиите са прекрасен инструмент, но носят риск от зависимост. Приучаването да се разчита само на готови решения – включително чрез изкуствен интелект може да доведе до загуба на критично мислене и самостоятелност.
Учениците трябва да могат да обработват информация, да синтезират и да правят избори сами. Ако всичко им се поднася в синтезиран вид, усилието намалява, а с него и способността им да мислят. Това е „бомба със закъснител“, предупреждава той.
Граждански и социални умения – голямото изпитание
Образованието не изпреварва обществото и технологиите, а напротив – изостава. Дали младежите ще бъдат компетентни граждани, отговорни и способни да вземат адекватни решения, ще проличи едва когато навлязат в активния живот.
Като пример за успешна реформа г-н Петков посочва Ирландия, която чрез дългогодишна и целенасочена инвестиция в образованието се превръща от една от най-бедните в една от водещите държави в ЕС. Реформата не се прави заради самата промяна – тя се планира, структурира и надгражда с участието на бизнеса, академичната общност и обществото.
У нас често се правят реформи „на парче“, без ясно зададена крайна цел.
Посланието на празника е да запазим важното
Петко Петков отправя послание към всички: ученици, учители и родители –
„Преди всичко – бъдете здрави. После – бъдете добри и мислещи хора. Правата и задълженията са две страни на една монета. Демокрацията изисква отговорност, дисциплина и уважение към правилата.
Ако всеки върши своята работа, ако се откажем да „разбираме от всичко“, а се съсредоточим върху смисъла и делото си – обществото ще напредва.“
Така, както преди векове Климент Охридски градеше знание и език, днес образованието трябва да гради устойчивост, търпение и мислене – основите на едно зряло и силно общество на бъдещето.
