България чества Алеко Константинов: Почит в София и 10 истории за незабравимия писател
Днес България отбелязва 163 години от рождението на Алеко Константинов – един от най-обичаните и талантливи български писатели, интелектуалци и общественици. Познат на поколения българи с пътеписа си „До Чикаго и назад“ и с вечния образ на Бай Ганьо, Щастливеца остава емблема на критичния, но и изпълнен с обич поглед към българската действителност. По традиция делото му ще бъде почетено пред неговия паметник в сърцето на София.
Почит пред паметника на Щастливеца в София
Делото на големия български писател ще бъде почетено днес пред паметника му на най-оживената пешеходна зона в столицата – булевард „Витоша“. За трета поредна година писатели, общественици, учени, културни дейци, ученици и граждани ще се съберат, за да поднесат цветя и да си спомнят за родения на 1 януари 1863 г. (по стар стил) в Свищов творец. Идеята за ежегодното отбелязване на годишнината е на професор Александър Кьосев.
„Какво е за мен? Освен да кажа, че е образец и модел, нещо, към което би трябвало да се стремим и пример за това как човек може да бъде едновременно българин и европеец – това е Алеко днес“, сподели проф. Кьосев.
Тъй като Алеко Константинов е и основоположник на организираното туристическо движение в България, пред паметника му прозвучаха и прочутите йодлерови състави към хор „Планинарска песен“.
„Преди малко с приятели се шегувахме за това дали сме европейци и споменахме Бай Ганьо, който казва – „абе, май сме европейци, ама не до там“, коментира с усмивка Костадин Бонев.
Отвъд „Бай Ганьо“: 10 малко известни факта за живота на Щастливеца
Алеко Константинов съумява да опише странния ни манталитет майсторски и с емблематичното си чувство за хумор, а творбите му са до болка истински и провокиращи хиляди размисли. Въпреки че животът го сблъсква с много несправедливости, болки, трагедии и бедност, той избира да се нарече Щастливец и да живее бохемски. Отива си от този свят само на 34 години, но остава завинаги в паметта и сърцата на българите. Ето някои любопитни моменти от неговия живот.
1. Бащата: Виден, но властен търговец
Бащата на твореца е видният свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов. Той е заможен, образован и духовит човек, владеещ италиански, гръцки, румънски и турски. Пътува често и разказва преживяванията си увлекателно, но едновременно с това е строг, властен, високомерен и необщителен.
2. Майката: Свенлива и потисната дама
Майката – Тинка Хаджииванова, е потомка на голямата видинска фамилия Шишманови. Тя е свенлива, мила и добре възпитана дама, омъжена на 14 години за три пъти по-възрастния от нея Иваница. Силно ревнувана и потисната от мъжа си, тя оставя бледи, но свидни спомени в съзнанието на своя син.
3. Сватбата: Фаталният студ през януари
Сватбата на Тинка и Иваница се състои през изключително студения януари на 1862 година. Обичаят повелява булката да бъде изкъпана в присъствието на всички роднини, след което остава облечена само с ефирната си венчална рокля от Букурещ. Тя не пожелава да се наметне с връхна дреха, което води до тежко заболяване, с което се бори до края на живота си. Година по-късно, на 13 януари 1863 година, се ражда Алеко.
4. Детството: Изолиран и наричан „Алеко Пуйката“
Малкият Алеко расте слаб и хилав, затворен в големия си дом. Обличан в бяло костюмче, не му е позволявано да играе с връстниците си, за да не се нацапа. Това провокира децата да му измислят прякора “Алеко Пуйката”. Той е обучаван вкъщи от Емануил Васкидович и Янко Мустаков, което допълнително го изолира.
5. Адвокатството: Защитник на бедните и онеправданите
По време на адвокатската си кариера Константинов многократно защитава бедни българи. Участва и в знаменити процеси. Един от тях е делото от 1888 г., в което защитава софийската куртизанка Ани Петрова, обвинена в убийство, и доказва невинността ѝ. По-късно е единственият, който се осмелява да защити Петко Каравелов и Трайко Китанчев, обвинени от режима на Стамболов в съзаклятие.
6. Трагедиите: Пет години, в които губи цялото си семейство
Животът на Алеко е белязан от тежки лични трагедии. За пет години, от 1885 до 1890 г., измира цялото му семейство. Първо от туберкулоза умира най-малката му сестра Люба, а година по-късно и майка му Тинка. Баща му също е покосен от коварната болест. Сестра му Елена, съкрушена от загубите, сама търси смъртта и умира от пневмония, прераснала в туберкулоза. Най-голямата му сестра Веселина умира дни след раждането на първото си дете, което живее само час. Алеко остава съвсем сам.
7. Псевдонимите: Раждането на „Щастливеца“
Точно в този най-тежък период, след поредицата от трагедии, се “ражда” и най-известният му псевдоним – “Щастливеца”. С ирония и сила на духа, той избира това прозвище, което успява да измести другите му псевдоними като Башибозук, Беньо Наков, Евстати Хаджибалкански и Хъньо.
8. Страничните дейности: Основоположник на туризма и преводач
По инициатива на Алеко Константинов се основава първото туристическо дружество в България. Той поставя началото на организирания туризъм с историческото изкачване на Черни връх на 27 август 1894 година. Негова заслуга са и преводите на световни класики от Пушкин, Лермонтов, Некрасов и Молиер.
9. Смъртта: Куршум по погрешка и мозък на гений
Щастливецът е убит на 23 май 1897 година при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев. На пътя между Пещера и Пазарджик наемни убийци стрелят по файтона, в който пътуват двамата. Според аутопсията, писателят умира от рикоширал куршум, който се забива в сърцето му. Мозъкът на Алеко тежи 1595 грама – според патолога, най-големият мозък на българин, измерен дотогава.
10. Почитта: Вечно жив в паметта на България
В памет на големия българин са именувани редица обекти: нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила и туристическият център “Алеко” на Витоша. Сатиричният театър в София носи неговото име, а ликът му е изобразен на банкнотата от 100 лева, с което делото и образът му остават завинаги в съзнанието на народа.
