131 години от рождението на Гео Милев – ярък новатор и гений на българския авангард
Днес, 15 януари, българската културна общественост отбелязва 131 години от рождението на една от най-ярките и значими фигури в нашата литература – Гео Милев. Роден през 1895 година, той оставя незаличима следа като поет, критик и двигател на авангардното изкуство в България, чието творчество продължава да вълнува и провокира и до днес.
От Раднево до Лайпциг: Пътят на един интелектуалец
Георги Касабов Милев, познат на поколения българи с творческия си псевдоним Гео Милев, се ражда в Раднево в семейство на учители. Важен тласък в неговото развитие дава баща му, който изоставя учителската професия, за да уреди книжарница и издателство в Стара Загора. Именно тази среда разпалва у младия Георги още от детска възраст огромен интерес към литературата и рисуването. Образователният му път е също толкова динамичен – след завършване на гимназията в Стара Загора (1907-1911), той учи романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1911-1912). Жаждата за нови хоризонти и знания го отвежда в Лайпциг, Германия, където продължава образованието си между 1912 и 1914 г. и се потапя в най-модерните европейски артистични течения на епохата.
Авангардист и новатор в българската литература
Гео Милев се утвърждава като еднакво значим творец в няколко направления – той е не само изключителен поет, но и проницателен критик и неуморен пропагандатор на авангарда в България. Неговата дейност и творчество смело разчупват утвърдените канони и отварят врати за нови естетически търсения в българското изкуство.
„Жестокият пръстен“ – на границата между символизъм и експресионизъм
Още първата му самостоятелна стихосбирка, „Жестокият пръстен“, издадена през 1920 г., ясно заявява неговия новаторски дух. В нея конфликтът между личността (аз-а) и заобикалящата го сурова действителност е изведен до крайност, което я позиционира на самата граница между отиващия си символизъм и нахлуващия с пълна сила експресионизъм, предаде БГНЕС. С тази творба Гео Милев бележи нова, революционна страница в историята на българската поезия.
