Смъртоносна бактерия устойчива на антибиотици настъпва в болниците: Колко опасни са вътреболничните инфекции у нас
С всяка изминала година проблемът с вътреболничните инфекции в България става все по-сериозен. На преден план излиза устойчива на почти всички антибиотици бактерия Клебсиела пневмония, която вече се изолира във все повече болници из страната, най-засегнати сред които са интензивните отделения и урологиите. За това алармират учени от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
Какво са вътреболничните инфекции и как се заразяваме?
Вътреболничните инфекции (ВБИ), наричани още инфекции, свързани с медицинското обслужване, са заразявания, които пациентите „получават“ по време на лечение по друг повод, а не при приемането им. Те съществуват в целия свят, но в България случаите, регистрирани от здравните власти, са подозрително малко – едва около половин процент от всички пациенти според данни за първото шестмесечие на 2025 г., поискани от бТВ.
Всяко лечебно заведение е длъжно да докладва подобни инфекции в Регионалните здравни инспекции (РЗИ), като същевременно инспекциите следят дали профилактиката се спазва и извършват периодични проверки. Само че, при над 2000 проверки за година, издаденият акт за административно нарушение е само един.
Реални данни срещу отчетените случаи
Според скорошното изследване на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, броят на вътреболничните инфекции у нас е много по-висок – установено е, че 3,7% от пациентите страдат от поне една вътреболнична инфекция, а употребата на антибиотици в България превишава значително средната за Европа. Антимикробната резистентност е над два пъти по-висока от европейските стойности, а най-притеснителното е, че агресивният щам на Клебсиела пневмония измества почти всички други патогени.
История от кухнята: Фатален случай и липса на промяна в системата
Пример за тежките последици е случаят с Тодор Савов от Добрич, който, след планова операция във Варна, развива вътреболнична инфекция и въпреки няколко приемания, борбата с бактериите е неуспешна. При аутопсия е доказана инфекция с Клебсиела пневмония, довела до сепсис и полиорганна недостатъчност.
Въпреки подадени сигнали и проверки от страна на РЗИ-Варна и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, не са установени нарушения от здравните власти. В документацията се посочва, че инфекцията е вътреболнична, но административните последици за лечебното заведение липсват.
Защо борбата с вътреболничните инфекции куца?
Коментар на адвокати по медицинско право потвърждава, че има правна рамка за контрол на вътреболничните инфекции, но заниженият контрол обезсмисля мерките. Много от случаите въобще не се вписват в отчетните документи и не се докладват официално.
Основни причини: Ниска хигиена, недостиг на персонал, слаб контрол
Учените са категорични – основните причини за ръста на вътреболничните инфекции са слабата хигиена, липсата на достатъчно медицински екипи и ефективен контрол. За разлика от Западна Европа, разликите в прилагането на дезинфекционни средства и изолирането на заразени пациенти са значими. Само 7% са единичните стаи у нас, а в Европа – двойно повече. Освен това, дезинфектанти се намират в под една трета от болничните помещения.
Тежестта на антибиотичната резистентност
Антибиотичната резистентност се смята за едно от най-големите предизвикателства на съвременната медицина и може да направи бактериите неуязвими до 2050 г. В лабораториите на НЦЗПБ ежедневно се анализират проби от болници в цялата страна, а при агресивния щам на Клебсиела пневмония вече се откриват генетични мутации, които го правят устойчив на почти всички налични терапии.
Как се справят болниците?
В болници като столичната „Токуда“ се прилагат строги мерки – всички инструменти се стерилизират централизирано, използват се химически индикатори и се следват тесни протоколи. Въпреки това, екипите са единодушни: „Ако някой твърди, че няма инфекции, не дава вярна информация – те са неразделна част от лечебната дейност“.
Законодателни нововъведения и експертни данни
Министерството на здравеопазването готви нова наредба за организацията и контрола на болничните инфекции. Според проф. Радостина Александрова от Българската академия на науките, над 70% от причинителите на ВБИ у нас са устойчиви на антибиотици. Данните от ЕС показват, че вътреболничните инфекции убиват близо 90 000 души годишно, а половината от тези инфекции могат да се предотвратят с адекватни мерки, съобщава бТВ.
Кой е най-уязвим?
Заразяването може да стане през рана, а особено рискови са пациентите, на които по време на лечението са приложени инвазивни процедури. При изследване в интензивното детско отделение за година и половина 9,5% от децата са се заразили с вътреболнична инфекция.
