Когато говорим за активни народни представители от Варна, името на Станислав Иванов от ПП ГЕРБ неизменно изпъква – и в енергийната политика, и в екологичните каузи, и в международните партньорства с пряка полза за морската столица. В рамките само на една година той успява да изгради профил на политик, който комбинира работа „на терен“ във Варна с видима активност в Народното събрание и европейските институции.
Енергийна сигурност и защита на варненските домакинства
През май 2025 г. Варна става сцена на ключова среща за бъдещето на електроенергийната инфраструктура в града. По инициатива на председателя на КЕВР Пламен Младеновски и народния представител Иванов се организира работна среща, посветена на стратегическото развитие на електроенергийната мрежа в общината.
Целта е ясна: Във Варна липсва капацитет на мрежата и всички страдат. Необходимо е ускорено разширяване на капацитета, така че Варна да може да привлича нови инвестиции – както общински, така и от частния бизнес.
На срещата участват ръководствата на ЕСО ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД, БЕХ ЕАД, областната управа, общинското ръководство и представители на водещи работодателски и браншови организации – Търговско-индустриалната камара, КРИБ, АИКБ, Камарата на строителите, Камарата на архитектите и Стопанска камара – Варна.
Този широк формат показва характерния стил на Иванов – търсене на решения в диалог между държавата, местната власт и бизнеса, вместо политически декларации от разстояние.
Срещата във Варна не е изолиран акт, а първото регионално посещение в планирана серия на председателя на КЕВР – ангажимент, поет именно в диалог с Иванов и реализиран най-напред в неговия избирателен район. Този ангажимент продължи и в други срещи, които в крайна сметка доведоха до положителен резултат. Чрез този формат Комисията събира на място информация за нуждите на местната общност и изработва решения в рамките на регулаторните си правомощия – от капацитета на мрежата до перспективите за нови индустриални зони около Варна. Иванов продължи инициативата в последващи работни групи в областна управа и в община Варна.
Фактът, че именно във Варна – в присъствието и по съвместна инициатива със Станислав Иванов – се правят подобно стратегически действия, подчертава влиянието на варненския депутат в енергийните дебати и ангажимента му към социалната стабилност на своя район.
Небостъргачът „Ралчев“
Като народен представител от област Варна, Иванов публично извади на светло и случая с планирания небостъргач до МБАЛ „Св. Анна“. Той настоя пред регионалния министър с официално парламентарно питане за интереса на засегнатите граждани, като подчерта, че не е против стопанската инициатива, но е за спазването на закона.
В своите въпроси посочи липсата на транспортно‑комуникационна схема, отсъствието на становище от РИОСВ и нарушената процедура по необявяване на заинтересованите страни, както и рисковете от транспортен колапс около спешното отделение на болницата.
Под светлината на тези разкрития, министърът на регионалното развитие заяви, че за небостъргача във Варна изобщо няма издадено разрешение за строеж, поставяйки под въпрос по-нататъшното му реализиране.
Така, чрез парламентарен контрол и публичност на нарушенията, Иванов на практика спря проекта в сегашния му вид, докато не бъдат изяснени всички законови и обществено значими последици.
Казусът „Черно море“: когато екологията става кауза
Друг ярък пример за активността на Иванов като защитник на интересите на варненци е неговият официален парламентарен въпрос до министъра на околната среда и водите относно разрушаването на бившия завод за радиолокационна техника „Черно море“ във Варна.
Според публични документи от РИОСВ–Варна и Община Варна, на които Иванов се позовава, дейностите по събарянето се извършват при сериозна неяснота къде се извозват строителните отпадъци. В документите са записани констатации за „риск за живота и здравето на жителите на квартал „Младост“, както и данни за запрашаване и замърсяване на околната среда“.
Официален отговор от РИОСВ–Варна допълва тревожната картина: при проверка на терен инспектори установяват „навлизане и изсипване на почва и камъни от два камиона с неустановени регистрационни номера“, които напускат района преди да бъдат идентифицирани. Действията се развиват в землището на село Тополи, където е констатирано засипване и заравняване на имоти с неясна собственост. В документацията на местната власт фигурират и формулировки за „нарушаване на конструктивната устойчивост, застрашаване на здравето на хората и замърсяване на околната среда“, поради което е издаден констативен акт по ЗУТ. Разследване ясно показва, че голяма част от строителните материали се извозват към нерегламентирано сметище зад летището, без да се плащат такси на общината – още един сигнал за потенциални злоупотреби в ущърб на обществения интерес. Иванов не се уплаши от строителната вихрушка превземаща града и повдигна въпроса на национално ниво.
В своя въпрос до министъра Станислав Иванов формулира проблема изключително ясно:
„Кой е органът, който може да ни каже къде изчезнаха строителните отпадъци от един цял завод във Варна? Кой носи отговорност за живота и здравето на гражданите?“
Този казус показва Иванов не просто като парламентарист, а като активен омбудсман на варненци – човек, който използва инструментите на парламентарния контрол, за да търси прозрачност, да изисква отговорност от институциите и да защитава правото на чиста околна среда.
Варна и Литва: дипломатически мост с реални ползи за региона
От екологията и енергетиката Станислав Иванов пренася активността си и на международната сцена. Като народен представител от Варна той оглавява Групата за приятелство Литва – България в 51-вото Народно събрание и организира многодневно посещение на литовска делегация в София, която бе и първата проведена в рамките на това народно събрание и от 15 години насам.
В състава на делегацията са влиятелни фигури от литовската политика – ръководителят на групата за междупарламентарни връзки Бронис Ропе, бившият министър на земеделието Казис Старкевичус и други представители на различни политически сили.
В рамките на визитата се провеждат срещи с Комисията по енергетика, с ръководството на Народното събрание, с Комисията по земеделието, храните и горите и с представители на всички парламентарни групи.
Фокусът е върху теми, които пряко засягат Варна и Североизточна България:
Народният представител бе активен и за политики за развитие на ВЕИ и производство на зелен водород, стимули за домакинствата за да инсталират соларни панели. „Неизползваната енергия се „натрупва“ в енергийна банка и може да се ползва в рамките на година – модел, който Литва вече прилага успешно и от който България може да почерпи опит“, подчертава Иванов. Той също така се застъпи и за биоземеделие и производство на торове, важни за селскостопанския потенциал в региона на Варна.
Иванов успява да превърне визитите не просто в протоколни снимки, а в конкретни инициативи. По време на срещите се ражда идеята за побратимяване на Варна с литовския портов град Клайпеда – също черноморска, макар и балтийска, врата към света.
В началото на 2026 г. тези идеи получават официално продължение:
От Сейма на Република Литва ръководителят на групата за отношения с България Бронис Ропе адресира официално писмо до Станислав Иванов, в което изразява удовлетворение от проведените в София разговори и изрично го моли за съдействие в насърчаването на партньорството между град Вилкавишкис и град Лом.
Иванов получи и признание от Посолството на Република Литва чрез кореспонденцията, като подчертава уважението си към Народното събрание и към ролята на Иванов като председател на групата за приятелство България–Литва.
По този начин варненският депутат се превръща в ключов посредник, не само между София и Варна, но и между български и чуждестранни общини – с потенциални дивиденти в областта на туризма, образованието, културния обмен и привличането на инвестиции в Североизточна България.
Политик „на терен“: диалог с местната власт и реална добавена стойност
Общото между инициативите на Станислав Иванов е подходът му към политиката – не като серия от декларации, а като процес на постоянен диалог с хората „на терен“.
При организирането на енергийната среща във Варна, той не се ограничава до разговори между КЕВР и енергийните дружества, а кани местната власт, работодателски организации и експертната общност, така че решенията да са съобразени както с нуждите на гражданите, така и с плановете за развитие на града.
В казуса „Черно море“ Иванов използва парламентарния контрол, за да внесе яснота в ситуация, която засяга качеството на въздуха, безопасността и общинските финанси на Варна. Въпросът му до министъра е формулиран от гледна точка на гражданите: „Кой носи отговорност за живота и здравето на гражданите?“ – поставяйки общността в центъра на дебата, а не институциите.
На международно ниво, като председател на групата за приятелство Литва – България, той не допуска отношенията да останат само на дипломатическо равнище, а ги „заземява“ в конкретни проекти – побратимяване на градове, споделяне на добри практики, обмен на опит в енергетиката и земеделието.
