Стефан Стамболов: Революционерът, поетът и политикът, който постави основите на българския напредък
На 12 февруари 1854 година (31 януари стар стил) се ражда един от най-великите български държавници – Стефан Стамболов. Революционер, политик, поет и журналист, чиято 7-годишна управленска дейност постави основите на българския икономически напредък.
Противоречива личност с неоспорими заслуги
Човек трудно би могъл да остане равнодушен пред интересната и изпълнена с противоречия личност на Стефан Стамболов. Историци и биографи го описват като харизматичен, манипулативен, готов с лъжа да получи своето. Едно е сигурно – Стефан Стамболов е бил рядко срещан интелигентен и ерудиран човек и смело може да се каже, че е мислил ход пред противниците и опонентите си.
Често е печелил словесни битки, а благодарение на таланта си да говори пред широк кръг хора е съумявал да „извоюва“ това, което му е нужно.
Критикуван от съвременниците си за диктаторските методи, управлението му като регент (1886-1887 г.) и министър-председател (1887-1894 г.), все пак поставя успешно основите на подема на България през следващите две десетилетия.
Стамболовият режим: Икономически разцвет и политически противоречия
Историята дава противоречива оценка на 7-годишното управление на Стефан Стамболов, известно като „Стамболов режим“. Безспорна е неговата градивна вътрешна политика, насочена към икономическия възход на страната, постигнат с три основни дейности: протекционистка политика спрямо българските производители, привличане на чужди капитали и сключване на изгодни търговски договори с европейски държави.
По времето на Стамболов се развива огромно транспортно строителство на железопътни линии, шосета и пристанища. Поставя се градивно начало в много области на държавния, обществен и културен живот.
Външна политика и борба за българските интереси
По отношение на външната политика Стамболов пренебрегва редица клаузи на Берлинския договор, води борба с русофилите и активна политика с Турция и Англия, благодарение на което постига засилване на позициите на Българската екзархия в Македония и Тракия и успява да издейства султански берати за български владици в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп.
Диктаторските методи на управление и насилията по време на избори поставят Стефан Стамболов в изолация и му спечелват врагове сред легалната (партиите) и нелегалната (русофилите) опозиция, от което се възползва княз Фердинанд, който приема оставката му на 17 май 1894 г.
Една година по-късно, на 3 юли 1895 г., Стефан Стамболов е съсечен от наемни убийци насред София и след три дни умира от раните си.
10 интересни факта за Стефан Стамболов
Без съмнение Стефан Стамболов е една от знаковите исторически фигури на България. Доста спорове пораждат методите на управление, които е прилагал и това дали те отговарят на убежденията, които е твърдял, че защитава. За едно обаче няма спор – няма друга бележита фигура в българската история, която за толкова малко време (едва 41 години) да има толкова ярки постижения и да е тласнала силно държавата ни към прогрес.
Именно поради тази причина отдаваме внимание и чест на Стефан Стамболов, роден на 12 февруари (30 януари – стар стил) 1854 година. Нека си припомним ярките моменти в неговия живот и още по-запомнящите се събития, които го правят една от знаковите български личности.
1. Ранни години и образование
Бъдещият български управник е част от многодетно семейство, като историята единствено предполага за броя на братята и сестрите му – числото варира от шест до девет. Със сигурност се знаят имената на родителите му – Никола и Евгения. Техният родов произход е от Трявна, макар и Стефан да е роден в Търново. Именно тук той получава и основното си образование, а след това продължава да се учи в Духовната семинария в Одеса.
2. Личността на водач с противоречив характер
За сериозния пост, който Стамболов заема в държавата, няма никакво съмнение, че са необходими редица качества. Да, някои от тях – доста крайни, но явно нужни. Често хората са казвали, че той е управник, потъпкващ Конституцията, за която именно той самият се е борил обаче. Също и че не се поколебава, когато постигането на целите му зависи от това да потъпче нечии права. Поведение, много напомнящо на истински тиранин. Но как да го обвиниш, че е такъв, когато в Народното събрание се изявява като борец за свобода? Именно тези му действия обаче са съпътствани с голяма отговорност, която той не се отказва да поеме, а напротив – спокойно полага на своя гръб и дерзае напред.
3. Революционна дейност и борба за свобода
Стефан Стамболов е един от младите наследници на дейността на Васил Левски за създаването и поддържането на революционни комитети в страната, чрез които да се осъществи Освобождението. Сътрудник е и в делата на Христо Ботев. Става и част от ръководните кадри при Априлското въстание през 1876 г.
След Освобождението учредява заедно с още видни дейци Търновския комитет „Единство“, чиято основна цел е обединението на разпокъсаните български земи след Берлинския конгрес на Великите сили. В последствие се превръща и в една от главните фигури, участвали в Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Можем да обобщим, че няма „голямо събитие“ от българската история, което се е случило по времето на Стамболов, и той самият да не е взел активно участие в него.
4. Политик едва на 25 години
Стамболов започва своите политически изяви именно в най-дейните години от живота на човек – тези между 20 и 30. Той е най-младият сред народните представители – едва на 25, но с какъв плам преследва идеалите си само!
Участва като депутат в Първото, Второто и Четвъртото обикновено народно събрание, като на последното е дори председател. Това е и времето, когато страната ни бележи осезаем подем. Значимата позиция на Стамболов на национално ниво личи и по това, че той е сред избраните за регент, когато княз Александър I Батенберг абдикира.
5. Знакова фигура при избора на княз Фердинанд
В момента, когато страната ни е в положение, в което няма кой да застане на чело на управлението, Стамболов е човекът, който притиска тогавашния министър-председател Васил Радославов (изявен русофоб) да подаде оставка. Така в края на месец юни 1887 г. България се сдобива с новия си главнокомандващ – княз Фердинанд Сакскобургготски. По това време Стамболов е лидер на създадената от него Народнолиберална партия, която е и управляващата в България.
6. Вътрешна политика: Модернизация на България
Като министър-председател на страната, Стефан Стамболов има ясни и конкретни цели – подобряване икономическото състояние на България. Бележи се видим разцвет в страната – усилено железопътно строене, издигането на големи пристанища, провежда се първото търговско изложение по нашите земи.
Обръща се и особено внимание на образованието – полагат се основите на Софийския университет, създават се държавна печатница, както и Българските пощи. В рамките на седем години България видимо започва да прилича на истинска европейска държава.
7. Външна политика: Борба за българските земи
Откъм външна политика Стамболов също има точно формулирани цели за постигане – борба за признаване на България за независима от останалите европейски държави, както и присъединяване на земите ни, останалите извън пределите на родината, по клаузите на Санстефанския договор.
Основните му действия са насочени към повишаване тежестта на Българската екзархия в Македония и Тракия. Това постига чрез активни отношения с Турция и Англия. Той търси тази близост на турци и англичани, защото се притеснява от желанията на другите балкански страни за подялба на Македония (която той разглежда като българска земя и не иска да дели). В крайна сметка издейства от Турция пълномощия за българските духовни лица в Епархиите в Скопие и Охрид, което е немалко признание.
8. Публицистика и поезия: Литературното наследство
Като лично творчество Стефан Стамболов оставя след себе си близо 20 стихотворения. Повечето от тях са с революционна насоченост, носещи духа на свободата. Може би точно заради това са и често декламирани от членовете на неговата политическа партия.
През 1875 г. излиза общата стихосбирка „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, която е и най-известната му. Две години по-късно издава и самостоятелна стихосбирка. Стамболов има повече литературни изяви като публицист. Той си сътрудничи със списанията „Славянско единство“ и „Читалище“; с вестниците „Знаме“ и „Нова България“. Понякога се проявява и като преводач на международно значимо творчество.
Освен политик и революционер Стамболов е обичан поет на своето време. В края на живота си Стефан Стамболов отпечатва у нас популярния роман на Рафаело Джованьоли „Спартак“, без да посочи името си като преводач.
9. Личен живот: Семейство и потомство
Личният живот на Стамболов е не по-малко интересен от професионалния му. Известен е в обществото като сладострастник, ухажор, любител на женското внимание. По документи обаче има един брак – с Поликсена Станчева, сключен през 1888 г. От силните чувства между тях се раждат четири деца – трима сина (Константин, Асен и Стефан) и една дъщеря (Вера).
10. Жестокият край: Атентатът от 1895 година
Целият живот на Стамболов е бурен, изпълнен с разнообразни, непредвидени ситуации. Няма как такава динамична личност да завърши житейския си път мирно и кротко у дома си. Не! Краят на житейския път на Стамболов е сложен насилствено – чрез извършен срещу него атентат.
На 3 юли 1895 г. към 19:50 ч. Стамболов потегля с файтон от клуб „Юнион“ към вкъщи. В него се качва заедно с приятеля си Димитър Петков и частния си охранител Гунчо. Малко след отпътуването на файтона, пътят му е препречен от трима мъже. Боне, който стреля по файтона; Халю, който целенасочено се запътва към Стамболов и посича ръката му с ятаган и Талю, който заедно с другите двама, налагат жестоко председателя – главата му е основна мишена, двете му ръце са почти изцяло отсечени, а едното му око – извадено.
Тези точни действия и фактът, че торсът му не е бил изобщо обект на нападки, подсказват, че атентаторите са знаели, че Стамболов носи бронежилетка. А това са знаели само двама-трима от най-приближените му. Кой е бил предателят остава загадка и до днес. Знаем със сигурност обаче, че на Стамболов са му нанесени толкова жестоки рани, че той умира от тях в болки и мъки на 18 юли 1895 г. в 3:35 ч.
Наследството на Стефан Стамболов
Стефан Стамболов остава една от най-противоречивите и същевременно най-значимите фигури в българската история. Неговото управление постави основите на модерна България – с развита инфраструктура, образователна система и икономически растеж. Въпреки критиките за авторитарни методи, постиженията му в областта на вътрешната и външната политика са неоспорими.
На 12 февруари 2026 г. се навършват 172 години от рождението на този изключителен български държавник, чието наследство продължава да вълнува и провокира дискусии и до днес.
