Потребителската кошница поскъпва с 1 евро: Зеленчуците и цитрусите водят ръста
Стойността на седмичната потребителска кошница за 27 основни хранителни продукта е нараснала с 1 евро, достигайки 58 евро. Най-значително увеличение се наблюдава при червения и зеления пипер, както и при тиквичките – над 100% от началото на годината, формиращи 4 евро от общото поскъпване. Лимоните също са с повишена цена – с 30 евроцента за седмица, като предлагането на цитрусови плодове остава ограничено. Данните са на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, цитирани от Нова телевизия.
Продължава задържането на високите цени при краставиците и доматите, които са с повишение от 16 евроцента от началото на годината. Сезонните зеленчуци като зеле, моркови и лук запазват относителна стабилност, със спадове или покачвания до 2–3 евроцента през последните 45 дни. Единственият плод с понижение е бананът – с 1 евроцент седмично.
Смесени тенденции при основните хранителни продукти
Цените на захарта, брашното и яйцата остават непроменени. Частично намаление се отчита при ориза (минус 5 евроцента), киселото мляко (минус 6 евроцента) и свинското (минус 32 евроцента). Незначителни колебания между 2 и 4 евроцента има при фасула, прясното мляко и пилешкото месо.
В същото време млечните продукти бележат увеличение: кашкавалът е с 21 евроцента нагоре, сиренето – с 20 евроцента, а маслото – също с 20 евроцента.
Владимир Иванов пояснява, че растящите цени при зеленчуците се дължат на сезонното ограничено предлагане, по-ниското производство през зимата и намалените доставки от съседни страни. Според него обаче пазарът остава стабилен, а колебанията са типични за сезона – есенно-зимно поскъпване, последвано от пролетно-летно поевтиняване.
Процесът по изтеглянето на лева и въвеждането на еврото напредва
По данни на БНБ към 16 февруари извън касите на централната банка остават 4,8 млрд. лева. Това означава, че 84,5% от левовете вече са изтеглени от обращение. Темпът на събиране се забавя, което според Иванов е очаквано, тъй като част от левовите банкноти остават у гражданите като спестявания или колекционерски екземпляри. Недостиг на евробанкноти и евромонети няма.
От 1 февруари еврото е единственото законно платежно средство. Двойното обозначение на цените остава в сила, а гражданите имат достатъчно време да обменят оставащи левове. Левовите банкноти се приемат безсрочно в БНБ, а в търговските банки – без такси до средата на годината. Иванов призовава възрастните хора да обменят валута само в банки и официални институции.
Активна роля на „Български пощи“
За периода 5 януари – 13 февруари 2026 г. са извършени близо 133 000 обменни операции на стойност около 205 млн. лева. Само на 13 февруари са обслужени над 3 200 души, като са обменени повече от 5 млн. лева. Данните показват намаляващо търсене на евробанкноти и отслабващ интерес към обмяната на левове.
Засилен контрол срещу нарушения и фалшиви банкноти
Комисията за защита на потребителите е извършила над 2 100 проверки между 1 януари и 12 февруари. Установени са 151 нарушения, 95 споразумения и 64 наказателни постановления. Делът на нарушенията остава около 10%.
Съвместни проверки се извършват от КЗП, НАП и БАБХ. НАП отчита над 8 500 проверки за периода октомври 2025 – февруари 2026 г., при които са установени над 500 нарушения на Закона за въвеждане на еврото, а глобите надхвърлят 360 хил. евро.
Министерството на вътрешните работи съобщава за засилен контрол срещу фалшиви евробанкноти. Между 6 и 12 февруари са регистрирани 18 нови случая, а от началото на годината – общо 128. Иззети са над 2 000 неистински банкноти, предимно по 100 евро.
По информация на МВР и данни на Иванов, на 10 февруари служители на ОДМВР Ловеч са иззели автентични евробанкноти на стойност 205 000 евро от лице, привлечено като обвиняем. Банковите експерти уточняват, че банкнотите са с много високо качество, а разследването ще установи произхода им.
НСИ: Годишната инфлация достига 3,5%, храните – с почти 4% нагоре
Националният статистически институт представи окончателните данни за инфлацията за януари 2026 г. Месечната инфлация спрямо декември 2025 г. е 0,6%, а годишната – 3,5%. Разликата спрямо предварителната флаш-инфлация е едва 0,1%.
Хармонизираният индекс на потребителските цени е 2,3%, докато флаш-инфлацията в еврозоната е 1,7%. Това показва, че инфлацията у нас е с 0,6 процентни пункта над средната за еврозоната.
Кои сектори поскъпват най-много
• „Развлечения, спорт и култура“ – най-голям ръст, обхващащ зимни почивки, фитнес услуги и танцови курсове
• Ресторанти и хотели – увеличение от 9,2%
• Образование – ръст от 8%, основно при детски школи и университетски такси
• Алкохол, тютюн и наркотици – поскъпване с 6%
• Храни и безалкохолни напитки – увеличение от 3,9%
• Ръст има и при услугите за лична грижа и социална защита
Намаление се отчита при здравеопазването, информацията, комуникациите и транспорта, като сред примерите са промоционални цени на телевизори и спад в цените на бензин и дизел.
