Румен Радев с изчерпателно интервю за германски медии: Еврото, войната в Украйна и бъдещето на България
Бившият президент на Република България Румен Радев публикува обширна позиция във Facebook след интервю за германското издание Berliner Zeitung, в което коментира актуални теми от национално и европейско значение. Изявлението обхваща широк спектър от въпроси – от влизането му в парламентарната политика до критики към въвеждането на еврото и позицията на България спрямо войната в Украйна.
Парламентарна кариера като отговор на гражданските протести
Румен Радев обяви, че влизането му в парламентарната политика е пряк отговор на призива на българските граждани и техните очаквания за превръщането на България в демократична, модерна и свободна европейска държава. Бившият държавен глава подчерта значението на масовите граждански протести през декември, които обхванаха цяла България, както и европейски градове като Берлин, и доведоха до оставката на българското правителство.
„Искаме българските граждани да се чувстват напълно свободни, без да са зависими от каквито и да е олигархични интереси и да имат възможност да разгърнат своя потенциал в страната си“, заяви Радев.
Българо-германските икономически отношения: Над 12 млрд. евро стокообмен
Автомобилна индустрия и IT сектор
Германия остава най-важният икономически, търговски и инвестиционен партньор на България, като през последната година двустранният стокообмен надхвърли 12 млрд. евро. Особено впечатляващ е фактът, че българският износ за Германия е по-голям от вноса, което според Радев говори красноречиво за потенциала на българската индустрия.
Бързото развитие на автомобилния сектор в България и постиженията на българските инженери, особено в IT сектора, са ключови фактори за тази динамика. Радев отбеляза, че настоящето и бъдещето на автомобилната индустрия, особено по отношение на електрическите автомобили, се определя в голяма степен от софтуера, който се създава в България.
Преориентация към отбранителна индустрия
Стагнацията на автомобилния сектор в Германия се отразява директно и на компаниите в България. Поради това част от тях обмислят да пренасочат свои работници от автомобилната към отбранителната индустрия, която се разраства.
Отбранителна индустрия: Български компании с глобално присъствие
България има богати традиции в отбранителната индустрия и съществен дял в глобалния пазар на отбранителни продукти. Българските компании са добре познати в света и бързо напредват във въвеждането на стандартите на НАТО и развитието на нови технологии – в оптиката, електронната война, производството на дронове и анти-дрон системи.
Инвестициите на големи германски компании като „Райнметал“ в България създават както нови икономически възможности, така и отговарят на изискванията за укрепване на отбранителния потенциал, посочи бившият президент.
Война в Украйна: Необходимост от повече дипломация
Призив за диалог с Русия
Румен Радев застъпи позицията, че прекратяването на войната в Украйна изисква да бъде използвана повече дипломация. „Досега фокусът беше върху военната и икономическата помощ за Украйна, но все още не са използвани в достатъчна степен дипломатическите средства“, заяви той.
Бившият държавен глава отбеляза промяна в отношението на европейски лидери и възприемането на по-реалистичен подход по отношение на войната в Украйна. Като пример той посочи френския президент Емануел Макрон, който започна да говори за възстановяване на диалога с Русия и обсъждане на бъдещата архитектура на сигурността в Европа.
„Трябва да говорим с Русия, защото без диалог архитектурата на сигурността ще се основава на съперничество и на постоянно военно мислене“, подчерта Радев, добавяйки, че като бивш командващ на Военновъздушните сили високо цени инвестициите в сферата на отбраната, но трябва да се имат предвид и дългосрочните последици за икономиката и социалните системи.
Членство на Украйна в ЕС и Копенхагенските критерии
По отношение на евентуалното членство на Украйна в Европейския съюз, Радев подчерта, че украинските граждани заслужават подкрепа в изключително трудно за тях време, но членството в ЕС изисква изпълнението на Копенхагенските критерии.
„Страните от Западните Балкани чакат от десетилетия и осъществяват трудни реформи в икономиката, администрацията и върховенството на правото. Не трябва да забравяме и за тях, докато фокусът ни е върху Украйна, поради военните действия“, заяви бившият президент. Той предупреди, че прибързването рискува да подкопае европейските принципи, а Украйна все още има да свърши много работа, за да изпълни необходимите за членство в ЕС критерии.
Република Северна Македония: Конституционни промени като условие
По въпроса за членството на Република Северна Македония в Европейския съюз, Радев припомни Европейския консенсус от юли 2022 г., според който РСМ трябва да промени конституцията си и да включи българите наравно с другите държавотворни народи, и едва тогава преговорите за членство в ЕС могат да започнат.
„Това е труден, но необходим процес и бихме желали да видим РСМ възможно най-скоро в ЕС. Не желаем граници и гранични контролно-пропускателни пунктове, а искаме хората от двете страни на границата да могат да живеят, работят и общуват заедно свободно“, добави той.
Критика към присъединяването на България към „Борд за мир“ на Тръмп
Румен Радев изразі остро несъгласие с начина, по който България се присъедини към инициативата на американския президент Доналд Тръмп „Борд за мир“. Според него странно е, че решението беше взето от българското правителство в условия на подадена вече от него оставка.
„Стратегическите отношения със САЩ трябва да продължат да се заздравяват, тъй като САЩ продължават да гарантират сигурността на Европа, но българското правителство заобиколи всички вътрешни административни процедури без да извести парламента и президентската институция“, заяви Радев.
Той подчерта, че България категорично подкрепя мирните инициативи, но те трябва да са в съответствие с конституцията на страната, европейското право и всички законови и парламентарни изисквания.
Въвеждане на еврото: Липса на защита за уязвимите групи
Критика за липса на референдум
Отправените от Румен Радев критики за начина, по който бе въведено еврото в България, се дължат на това, че новата валута засяга всички български граждани и все още има различни мнения в обществото. „Затова най-демократичният подход беше провеждането на референдум“, заяви той.
Бившият президент обвини правителството, че се оказа неспособно да се справи с покачването на цените и прилагането на финансови буфери за защита на най-уязвимите групи в обществото.
Тревожна статистика за бедността
Според българската статистика 30% от гражданите живеят на границата на бедността или на социалното изключване, а 22% са под нея – и това са данни преди въвеждането на еврото. Веднага след приемането на конвергентния доклад през юни, цените започнаха да нарастват в националната валута. През последните 9 месеца цените на основни стоки, храни и особено на услугите скочиха значително.
„Еврото може да има преимущества като насърчаване на инвестициите, привличането на капитали и отварянето на пазари, но неговото въвеждане трябваше да е придружено от мерки за защита на най-уязвимите“, подчерта Радев.
В края на публикацията си бившият президент благодари на Berliner Zeitung за поканата за интервю и за предоставената трибуна.
