Спор за клинични пътеки: „МБАЛ Варна“ иска 282 784,99 евро и позовава Конституционен съд
Административен съд – Варна образува дело №726/2026 г. по искова молба на „МБАЛ Варна“ ЕООД срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Поводът е неизпълнение на парични задължения по административен договор за оказване на болнична помощ — включително по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури.
Какво иска болницата — посочени суми и период
Ищецът твърди, че НЗОК неоснователно отказва да заплати реално извършена, отчетена и приета без възражения медицинска дейност за периода от август до ноември 2025 г. „МБАЛ Варна“ претендира:
- 282 784,99 евро главница;
- 7 280,46 евро обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 01.01.2026 г. до 09.03.2026 г.;
- и законна лихва до окончателното изплащане.
Правни аргументи — оспорване на месечните стойности (лимити)
Болницата оспорва законосъобразността на наложените „месечни стойности“ (лимити), като посочва, че те противоречат на Конституцията на Република България и на практиката на Конституционния съд (Решение №6/11.04.2024 г.). Като лечебно заведение „МБАЛ Варна“ подчертава своята задължителна роля да оказва медицинска помощ на всяко лице в нужда и сочи, че не може да отказва прием поради изчерпване на предварително определени финансови лимити.
Принципи и права, които спорят страните
В исковата молба се изтъква, че отказът от заплащане на надлимитната дейност:
- нарушава принципите на правовата държава;
- ограничава правото на достъпна медицинска помощ.
Финансовото състояние на НЗОК според ищеца
Ищецът посочва, че към момента на извършване на дейността НЗОК е разполагала с неусвоен финансов ресурс в резерва си. Въпреки отправените искания, плащане за положените медицински усилия не е постъпило.
Следващи стъпки и значимост за пациентите и здравната система
Образуваното дело ще изясни дали НЗОК е имала правно основание да отказва плащания по посочения период и ще покаже как се тълкуват лимитите спрямо задължението на лечебните заведения да оказват помощ. Решението може да има последици за достъпа до медицински грижи и за начина на финансиране на болничната помощ в страната.
