Защо децата на столетниците също живеят по-дълго? Учени от Бостънския университет дават отговор
Интересът към дълголетието винаги е бил водещ в съвременната наука. Ново проучване, проведено от екип от Бостънския университет в САЩ, насочва вниманието към един ключов въпрос: какво всъщност консумират семействата, в които дълголетието е семейна черта? Анализът, публикуван от „Евронюз“, хвърля светлина върху хранителните навици на потомците на хора, доживели до 100 години.
Хранителните навици на децата на столетниците
Изследването, базирано на данни от „Изследването на столетниците в Нова Англия“, анализира въпросници на 457 участници. Резултатите показват, че потомците на столетници имат по-здравословни хранителни навици в сравнение с типичните възрастни. Тези хора често наследяват предимствата на родителите си, страдайки по-рядко от сърдечносъдови заболявания като инфаркт и инсулт.
Техният хранителен режим включва предимно:
- Висок прием на плодове, зеленчуци и листни зеленини;
- Редовна консумация на бобови култури и морски дарове;
- Качествени източници на протеин като риба и меса с ниска степен на преработка;
- Ограничаване на солта, рафинираните зърнени продукти и добавената захар.
Има ли пропуски в диетата?
Въпреки че диетите на участниците се оценяват по-високо спрямо средните стойности за населението, те не са идеални. Изследователите установяват, че дори потомците на столетници не достигат препоръчителния дневен прием на важни храни като пълнозърнести продукти, ядки и соеви храни. Здравните организации, включително Световната здравна организация (СЗО), категорично препоръчват тези продукти за намаляване на риска от хронични болести.
Ролята на образованието и средата
Авторите на проучването подчертават, че данните са наблюдателни и не доказват категорично, че само храненето е причината за дългия живот. Важен фактор се оказва образованието – хората с по-висока образователна степен показват по-добри резултати в избора на храна. Учените призовават за политики, които да направят полезните храни по-достъпни и евтини, както и за повече курсове по хранителна грамотност.
Контекст: Продължителността на живота в Европа
Докато науката търси формулата на дълголетието, данните за 2024 г. показват значителни разлики в Европа. Средната продължителност на живота на континента е 81,7 години. Начело са Италия и Швеция (84,1 г.), докато България остава в края на класацията със 75,9 години.
Това проучване е напомняне, че макар генетиката да играе роля, съзнателният избор на храна и достъпът до информация са инструменти, които всеки от нас може да използва, за да подобри качеството си на живот.
