Криза в публичните финанси: Трябва ли да се замразят заплати и пенсии, за да избегнем гръцкия сценарий?
Нарастването на бюджетния дефицит с 1 милиард евро само за месец февруари постави на дневен ред въпроса за финансовата устойчивост на страната. В ефира на предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия, журналистът Петър Илиев, икономистът Никола Филипов и председателят на АИКБ Васил Велев обсъдиха критичната ситуация и необходимите мерки за нейното овладяване.
Задълбочаващ се дефицит и рекордни нива на дълга
Икономистът Никола Филипов посочи притеснителна тенденция: за първите четири месеца на годината държавните разходи са нараснали със 17%, докато приходите отбелязват едва 10% ръст. Това води до хроничен дефицит, който все по-често се финансира чрез нов дълг. Според Васил Велев, ако се запази сегашната траектория, външният дълг на страната може да нарасне от 24 млрд. евро през 2024 г. до 37,5 млрд. евро през 2026 г. Експертите предупреждават, че ако не се вземат мерки, страната е изложена на риск от тежки сценарии, подобни на гръцкия или румънския.
Нужни ли са радикални мерки?
Дискусията открои няколко ключови посоки за стабилизиране на публичните финанси:
Замразяване на минималната работна заплата (МРЗ)
Според Никола Филипов, ръстът на МРЗ наказва частния бизнес, който е основният двигател на икономиката. Илиев добави, че без мораториум върху ръста на доходите в публичния сектор и пенсиите, дългосрочно решение на проблема няма да бъде намерено.
Премахване на „автоматизмите“
Васил Велев подчерта, че бюджетната сфера е пренаселена – с близо 25% повече заети, отколкото населението на страната реално налага. Проблемът се задълбочава от „автоматизмите“, които обвързват заплатите в сектори като отбраната, образованието и МВР с ръста на средната заплата, без това да е подкрепено от съответен ръст в производителността. Статистиката е стряскаща: 1,5 милиона служители в частния сектор издържат 2 милиона пенсионери и над 600 хиляди души в публичната администрация.
Възможен ли е балансиран бюджет?
Сред предложените оздравителни мерки са:
- Премахване на COVID добавките към пенсиите;
- Задължаване на държавните служители сами да плащат осигуровките си;
- Структурни реформи в администрацията за намаляване на текущите разходи.
Въпреки че мерките биха могли да доведат до балансиран бюджет според Петър Илиев, представителите на бизнеса са скептични, че това ще се случи в кратки срокове. Експертите са единодушни – чакането фискалният резерв да се стопи значително е опасна стратегия, тъй като при евентуално ново теглене на дълг, пазарите ще изискат много по-високи лихви.
