Промяна в геополитиката: Атина прибира ракетните си системи от границата с България
Гърция взе официално решение да изтегли противовъздушните ракетни системи „Пейтриът“, които бяха разположени в стратегически важни зони за гарантиране на сигурността в региона. Мярката засяга батареите, намиращи се в Дидимотихо, близо до североизточната сухопътна граница, и на остров Карпатос в югоизточната част на Егейско море.
Защо бяха разположени системите?
Разполагането на системите „Пейтриът“ в Дидимотихо беше инициирано по молба на България в началото на март 2026 г. Целта на съюзническата подкрепа в рамките на НАТО бе да се осигури защита на критична инфраструктура по българското Черноморие от евентуални ракетни заплахи от Близкия изток, след ескалация на напрежението между Израел и Иран. В рамките на тази инициатива Гърция предостави и два изтребителя F-16 за охрана на българското небе, припомня БГНЕС.
Решението на Правителствения съвет за национална сигурност
Според информация от държавната телевизия ERT, решението е взето по време на заседание на Правителствения съвет за национална сигурност (KYSEA), председателствано от премиера Кириакос Мицотакис. Като основен мотив за изтеглянето на техниката се посочва „промяна в геополитическите условия“. Важно е да се отбележи, че нито една от батареите не е участвала в реални бойни действия по време на престоя си на позициите.
Турция и модернизацията на гръцкия флот
Разполагането на ракетите на остров Карпатос предизвика дипломатическо напрежение с Турция. Анкара изрази съжаление, твърдейки, че островът трябва да остане демилитаризиран съгласно международните договори, което Атина категорично отхвърли като неоснователно обвинение.
Паралелно с решението за изтегляне на системите, KYSEA одобри мащабна програма за модернизация на гръцките въоръжени сили. Тя включва придобиването на четири италиански фрегати FREMM втора употреба и модернизацията на четири съществуващи фрегати от клас MEKO в корабостроителниците в Скарамангас.
История на сътрудничеството София-Атина
Диалогът за сътрудничество започна на 5 март 2026 г., когато след заседание на Съвета по сигурността в София, българската страна отправи официална молба към Гърция. Последвалият телефонен разговор между министрите на отбраната Атанас Запрянов и Никос Дендиас утвърди споразумението. На 12 март 2026 г. в София бе детайлизиран планът за съвместни тренировъчни полети и командироването на гръцки офицери за директна координация с българското командване, което подчерта силата на партньорството между двете държави по Източния фланг на НАТО.
