Кадрова криза в туризма: Защо бизнесът масово наема работници от трети страни?
Българският пазар на труда е изправен пред сериозни предизвикателства, които отново предизвикаха разгорещен дебат в обществото. „Ганьовци отказват да работят за 1500 евро у нас, но не ги е срам да слугуват в Европа за същите пари“. С тези остри думи собственик на семеен ресторант в несебърското село Тънково разпали дискусия в социалните мрежи относно недостига на качествени служители в туристическия сектор.
Мисията „качествени кадри“ в туризма
В ефира на „Здравей, България“ ресторантьорът подчерта, че проблемът не е в липсата на работна ръка, а в намирането на хора, които искат да работят качествено. Той опроверга и мита, че наемането на чужденци от страни като Непал и Монголия е евтино решение. „Бизнесът поема не само заплатите, но и самолетни билети, комисионни, квартири и редица допълнителни разходи“, поясни той.
Икономическият поглед: Заплащане срещу пазарни реалности
Темата провокира спор между бизнеса и икономистите. Георги Вулджев отбелязва, че проблемът е пряко свързан с ниските нива на заплащане у нас. Според него в сектора на туризма средната заплата е едва една трета от средноевропейската.
„Повечето български работници, дори и да искат да работят тук, ако преминат границата в Гърция, получават два пъти по-високо чисто заплащане“, коментира експертът. Той допълва, че в сектори като хотелиерството и ресторантьорството често се наблюдава висока „сива заетост“, което прави реалните разходи за труд още по-ниски и непривлекателни за местните кадри.
Тромави процедури и демографски натиск
От Българската стопанска камара (БСК) посочват, че проблемът с достъпа до кадри е общоевропейски. Мария Минчева, заместник-председател на БСК, подчертава, че административните процедури за наемане на хора от трети страни остават твърде тромави.
„Въпросът с това да имаш достъп до хора с правилните умения е един от най-големите проблеми, независимо от икономическото развитие на държавата или демографската ситуация“, заяви Минчева. Тя уточни, че за бизнеса вносът на работници не е панацея, а по-скоро крайна мярка. Първоначалните усилия на работодателите са насочени към наемане на хора, които владеят езика и се намират в близост до обекта.
Какво предстои?
Дебатът остава отворен, а въпросите са все така актуални: трябва ли фокусът да бъде върху вдигането на заплатите, улесняването на вноса на работна ръка или разработването на по-активни държавни политики за връщане на българите, работещи в чужбина? Решението тепърва ще се търси, докато бизнесът се опитва да оцелее в условията на динамичния трудов пазар.
