Парламентарната драма започна: Нови правила за работа на Народното събрание предизвикаха напрежение
Народното събрание прие нов правилник за своята дейност след ожесточени дебати, които поставиха началото на сериозно напрежение между управляващите и опозиционните партии. Новите правила, прокарани от мнозинството, бяха остро разкритикувани като ограничаващи демократичния процес и правомощията на опозицията.
Основни промени в правилника на Народното събрание
Според приетите промени, влизащи в сила незабавно, парламентарният процес ще претърпи сериозна оптимизация, която обаче провокира опасения за качеството на законодателната работа. Основните акценти включват:
- Съкратени срокове: Намалено е времето за разглеждане на законопроекти.
- Ограничени дебати: Времето за реплики и дуплики се съкращава от 3 на 2 минути.
- Затруднено създаване на комисии: За сформирането на временна комисия вече са нужни минимум 48 подписа.
- Административни промени: Премахнато е задължението на институциите да предоставят документи на депутатите, а отговорите на премиера и министрите могат да бъдат отлагани неограничено.
Реорганизация на постоянните комисии
Броят на постоянните комисии се намалява от 25 на 24, съобщава БТА. Промените включват заличаването на самостоятелната Комисия по демографска политика, чиито функции се прехвърлят към Комисията по труда, демографската и социална политика. На мястото на досегашната Комисия по електронно управление и информационни технологии се създава Комисия по иновации и дигитална трансформация. Също така се въвежда Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия, а Правната комисия се лишава от конституционните си правомощия, оставайки само с правни въпроси.
Сблъсък на позиции: Ефективност срещу автокрация
Опозицията определи действията на „Прогресивна България“ като опит за налагане на автокрация. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов подчерта, че закриването на важни комисии е сигнал за липса на приоритети, особено по отношение на демографската криза.
От своя страна, Божидар Божанов от ДБ предупреди, че „Народното събрание не е конвейер“ и че „експресното законодателство не е в услуга на никого“.
Управляващите от „Прогресивна България“ защитиха реформите, заявявайки, че целта им е премахване на „мъртви текстове“ и ограничаване на т.нар. „замърсяване на законодателния процес“. Петър Витанов бе категоричен, че промените целят работата на депутатите да стане по-бърза и ефективна, отхвърляйки обвиненията в ограничаване на парламентарния контрол.
