Инфлацията в еврозоната се ускорява: Какви са данните за май?
Еврозоната е изправена пред ново предизвикателство, след като инфлацията се ускори до 3,2% на годишна база през месец май. Това е най-високото ниво, отчитано от септември 2023 г. насам, сочат предварителните данни на Евростат. За сравнение, през април показателят е бил 3%. На месечна база потребителските цени в региона са нараснали с 0,1%.
България сред страните с най-висока инфлация
България отбелязва сериозен ръст в цените, класирайки се сред държавите с най-високи показатели по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Според данните на европейската статистика, годишната инфлация у нас през май достига 6,3%, което е най-високият темп от септември 2023 г. Месечната инфлация за страната е 0,3%.
Важно е да се отбележи, че съществува разминаване между европейските и националните данни. През април годишната инфлация в България според Евростат е била 6%, докато Националният статистически институт (НСИ) отчита по-високи стойности за май – 7% годишна и 0,2% месечна инфлация.
Сред страните от еврозоната с най-висока годишна инфлация през май се нареждат:
- България (6,3%)
- Литва (5,1%)
- Гърция (5%)
В същото време най-ниски нива на инфлация са наблюдавани в Малта (2,1%), Германия (2,7%) и Франция (2,8%).
Кои сектори оскъпяват живота?
Анализът по сектори показва, че енергетиката остава основен двигател на инфлацията в еврозоната с ръст на цените от 10,9% през май. Следват услугите (3,5%), храните, алкохолът и тютюневите изделия (2%), както и неенергийните промишлени стоки (0,9%).
Кристин Лагард: Европа се нуждае от финансова интеграция
На фона на икономическите предизвикателства, председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард отправи призив за ускорена интеграция на капиталовите и банковите пазари в Европа. В годишния доклад на ЕЦБ тя подчертава, че геополитическото напрежение и новите технологии (включително стабилните криптовалути) изправят еврото пред засилена конкуренция.
„Няма място за самодоволство“, категорична е Лагард. Според нея Европа трябва да изгради по-дълбоки и ликвидни финансови пазари, за да може еврото да се утвърди като истинска глобална валута. Въпреки че еврото често действа като „валута убежище“ при пазарни сътресения, то все още изостава значително от щатския долар в световен мащаб.
