Критична точка: Северният ледовит океан е пред еко катастрофа
Топенето на морския лед в Арктика досега се разглеждаше като процес, който би могъл да стимулира растежа на фитопланктона поради по-голямото количество слънчева светлина. Реалността обаче се оказва много по-тревожна. Ново изследване, цитирано от NewScientist, разкрива, че бурният растеж на водорасли в едни части на Арктика буквално лишава други региони от жизненоважни хранителни вещества, поставяйки екосистемата пред прага на необратима екологична катастрофа.
Фитопланктонът – нож с две остриета за Арктика
Според сателитни данни нивата на зеления хлорофил в Арктика отбелязват сериозен ръст. Въпреки това, от 2009 г. насам, в много райони, особено от атлантическата страна, общият растеж на фитопланктона започва да намалява. Екипът на Раджа Ганешрам от Единбургския университет установи, че интензивното цъфтене на водорасли в тихоокеанската част на Арктика „изсмуква“ нитратите – ключови химични съединения, необходими за развитието на морските организми.
„Затоплянето на Арктика оказва пряк ефект върху екосистемата и нашите хранителни ресурси по начини, които тепърва започваме да разбираме – както в пределите на Арктика, така и в Северния Атлантик“, коментира Ганешрам.
Механизмът на недостига
Азотът и неговите производни (нитратите) са жизненоважни нутриенти, които се пренасят чрез морските течения от Тихия океан през Беринговия проток. Анализът на данни от експедиции с ледоразбивачи в периода 1998–2023 г. показва, че от 2009 г. насам нивата на нитрати в протока Фрам рязко са спаднали.
Причината е, че отстъплението на леда излага водата на повече слънце, което провокира свръхрастеж на водорасли. Те умират, потъват на дъното и се разлагат, като при недостиг на кислород анаеробните бактерии започват да консумират наличните нитрати. Така, когато теченията достигнат останалите части на Арктика, водата е напълно изчерпана от ресурси.
Последици за хранителната верига и риболова
Тази промяна води до преминаване към по-дребен микропланктон, което удължава хранителната верига. По-дългата верига означава загуба на енергия при всяка нейна стъпка, което рефлектира върху по-малко храна за рибите, тюлените, полярните мечки и дори местните инуитски общности. Освен това промененият приток на хранителни вещества в Северния Атлантик крие сериозен риск за търговския риболов.
Жан-Ерик Трембле от Университета „Лавал“ предупреждава, че Северният ледовит океан няма да се превърне в „оазиса на бъдещето“. Напротив, засилването на първичната продукция в крайна сметка води до намаляване на общата биопродуктивност. Експертите са категорични: екосистемата е преминала точката, от която няма връщане, а загубата на тези жизненоважни нитрати е необратима.
