Пробив или заплаха: Изкуственият интелект проектира вируси за първи път.
AI създаде бактериофаги срещу устойчиви бактерии E. coli, но експерти предупреждават за рискове
Изкуственият интелект е използван за създаване на нови вируси за първи път, а изследователи предупреждават, че това може да е началото на опасна нова тенденция.
В ново проучване учените са използвали система с изкуствен интелект, за да създадат бактериофаги – вируси, които заразяват бактерии и се използват за лечение на инфекции. Новоразработените вируси са способни да убиват бактерии E. coli, които не могат да бъдат лекувани с естествено срещащи се вируси, посочват учените.
Как изкуственият интелект създава бактериофаги
Начинът, по който е извършена разработката с изкуствен интелект, напомня на големите езикови модели като ChatGPT.
„В този случай AI моделите, известни като Evo1 и Evo2, предсказват езика на живота, а не думите. AI моделите бяха обучени върху генетични кодове от вируси, бактерии, растения и хора. След това са били усъвършенствани, за да произвеждат вид вирус, известен като бактериофаг, който инфектира само определени видове бактерии“, пише Би Би Си.
Само 16 от 302 AI дизайна се оказват ефективни
Първоначално изследователите избират 302 дизайна, създадени от изкуствения интелект, за синтезиране в лабораторията. Само 16 генома обаче се оказват ефективни.
Учените ги комбинират в т.нар. „коктейл“, който се превръща в успешна комбинация срещу бактерии, развили устойчивост към естествените бактериофаги. Научното откритие се определя като впечатляващ пробив, който може да помогне за лечението на много болести, но същевременно носи и риск за човечеството.
Предупреждения за безопасността и регулациите
„Както подчертават авторите, това поражда сериозни регулаторни и свързани с безопасността притеснения, меко казано“, обяснява Саймън Кларк, доцент по клетъчна микробиология в Университета в Рединг, пред The Independent.
Научното откритие може да донесе ползи, но съществуват и сериозни притеснения. Въпреки това изследователите са развълнувани от потенциално животоспасяващите последици от работата. Тя идва на фона на опасенията, че антибиотиците може да престанат да бъдат полезни при лечението на някои заболявания.
Антибиотичната резистентност и рискът от нелечими инфекции
„Увеличаването на резистентността към антибиотиците може да ни доведе до потенциално тъмен сценарий на нелечими инфекциозни заболявания до 2050 г.“, коментира Ясна Раконяц от Факултета по хранителни технологии и природни науки в Университета Маси пред The Independent.
Експерти предупреждават, че е възможна появата на нови вируси, за които няма гаранция, че могат да бъдат овладени. Какво ще донесе новият пробив в медицината, тепърва предстои да разберем.
Все още има въпроси за по-сложните геноми
Учени, които не са участвали в изследването, посочват, че то все още е сравнително скромно. Не е ясно и колко добре процесът ще работи при по-сложни геноми. Въпреки това резултатите предполагат, че в бъдеще може да бъде постигнат по-нататъшен напредък.
