И тази сутрин Варна осъмва с тежка, задушлива миризма като от индустрия, която на места предизвиква гадене и усещане, че въздухът просто не трябва да се вдишва. А това не е само въпрос на неприятен аромат и усещане за особена естетика. Измереното в централната градска част количество на фини прахови частици 70 µg/m³ не е „просто число“. При такава наситена стойност на PM2.5 се касае зе сериозно замърсяване.
Тези прахови частици са толкова малки, че могат да проникват дълбоко в белите дробове и да преминават в кръвообращението. Но има нещо важно: ФПЧ не обяснява непременно сернистата миризма. Щом хората усещаме остра химическа миризма, значи е нужно да се измерят и газовите замърсители – особено SO₂ и други подобни емисии.
Защо тук така мирише най-силно сутрин?
Есента в региона създава атмосферни условия, при които замърсителите могат да се задържат ниско над града. При температурна инверсия и съответната влажност по-студеният въздух остава близо до земята, а по-топлия слой над него действа като своеобразен капак. Във Варна към това се добавя и специфичната циркулация на въздушните маси между сушата и морето.
При определени атмосферни условия – влажност, вятър, налягане въздухът разпространява замърсяванията. Затова сутрешната миризма не трябва автоматично да се приема като „някакъв вятър“ или „нормална индустриална миризма“.
Не паника, но измерване
Важно за хората е да знаят какво да направят при атмосферно замърсяване. При силна миризма хората трябва да затворят прозорците, да ограничат физическата активност навън и особено да пазят децата, възрастните и хората с дихателни и сърдечно-съдови проблеми.
За предотвратяване на миризмите е нужно да се установи какво точно хората дишат, откъде идва и защо се появява отново. При температурни инверсии и предимно от есента до пролетта замърсяванията редовно се задържат близо до земята, където пребивават гражданите и гости на Варна. Затова са нужни незабавни измервания на PM2.5 и газовите емисии, установяване на източника и ясна информация към гражданите, а не просто обяснение с времето.
Човешкото местообитание също има значение
Вчера бе Световния ден на местообитанието. Oсновно условие за живота на Земята са хабитатите – гори, влажни зони, зелени площи, почви, дървета. Посланието на Международния ден носи смисъла да пазим околната среда и също така собственото си здраве. Ала „местообитание“ не е само гората и езерото. Основно местообитание за човека е градът. Основно условие за живот в града е въздухът в него. Затова Варна трудно ще е здравословно, развито и просперитетно място, ако сутрин първото нещо което усещаме, е миризмата на замърсяване.
