На 9 октомври българският енергиен пазар претърпя драматичен обрат. В рамките на едва два часа цената на електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) отбеляза забележителен ръст от 156%. Цената на мегаватчас се повиши от малко над 148 евро до близо 380 евро, достигайки стойност от 231 евро за мегаватчас. Този внезапен ценови скок предизвика сериозни опасения, особено на фона на очакваното увеличение на цената на природния газ с 34%.
Бизнесът под натиск: Кактокът, така и газът засилват опасенията
Основен потърпевш от тези пазарни промени се оказва българският бизнес. Предприятията, чиито договори за доставка на електроенергия са обвързани с борсовите цени, се сблъскват със значително увеличение на оперативните си разходи. За производства с непрекъснат технологичен процес възможностите за ограничаване на потреблението в пиковите часове са минимални, коментира д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Съвета по конкурентоспособност към Българската търговско-промишлена палата и основател на Соларна академия България.
Парадоксът на повишеното производство
На фона на рязкото поскъпване, данните от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват парадоксална картина. От началото на годината до 11 октомври България е произвела около 35,37 тераватчаса електроенергия, което представлява ръст от 12,46% спрямо същия период на миналата година. Нетният износ на електроенергия е достигнал близо 3,66 тераватчаса, бележейки увеличение от почти 70% на годишна база.
Възобновяемите източници: Двигател на ръста, но и фактор за цените
Основен принос за ръста на производството имат възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). До началото на октомври производството от ВЕИ достига 11,5 тераватчаса, което е с близо 34% повече спрямо предходната година. Почти 80% от общото увеличение на производството на електроенергия се дължи именно на ВЕИ.
Експерти посочват, че бързото разрастване на соларните мощности, макар и положително за общото производство, води до увеличение на електроенергията през деня. Това създава необходимост от по-гъвкаво управление на енергийната система. Когато фотоволтаичните централи започнат да произвеждат по-малко вечер, потреблениeто трябва да бъде покрито от други мощности. Батерийните системи могат да помогнат за ограничаване на ценовите разлики чрез съхранение на енергия в часовете на по-ниско търсене, но ефективността им зависи от капацитета, продължителността на разреждане и възможностите на мрежата за пренос.
Фактори като търсенето в съседните държави, възможностите за трансграничен обмен и ограниченията на електропреносната мрежа също влияят върху борсовите цени.
Природният газ: Предстоящ ценови удар
С наближаването на по-студените месеци, природният газ се очертава като сериозен риск за бизнеса. „Булгаргаз“ предложи на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цената за ноември да достигне 59 евро за мегаватчас, при 44 евро през октомври. Това представлява искано увеличение от близо 34%, като окончателното решение предстои да бъде взето от регулатора.
Експерти уточняват, че предложеното увеличение не означава автоматично същия ръст за всички предприятия. Въпреки това, продължителни периоди на високи цени на електроенергията и природния газ могат да увеличат себестойността на продукцията, да повишат цените за крайния потребител и да ограничат възможностите за инвестиции в бизнеса.
