Сметната палата: АПИ е сключила договори за 18,2 млрд. лева при бюджет от 11,4 млрд.
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е сключила договори за обществени поръчки на обща стойност над 18,2 млрд. лева при разполагаем бюджет от 11,4 млрд. лева. Така поетите ангажименти надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или близо 60%. Това са част от констатациите в одитен доклад на Сметната палата за финансовото управление на Агенцията.
Проверката обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. Докладът е възложен от Народното събрание и е изпратен в определения срок — 30 октомври 2026 г., съобщиха от пресцентъра на Сметната палата. Информацията е разпространена от БТА.
Според одитния доклад в АПИ са установени пропуски в стратегическото планиране, липса на дългосрочна визия за развитие, забавено отчитане на извършени дейности и слабости във вътрешния контрол.
Договори за пътни дейности без осигурен финансов ресурс
Поетите договорни ангажименти обвързват бюджетен ресурс за общо 11 години и 2 месеца — приблизително 4 години и 2 месеца извън одитирания период. Поради системния недостиг на средства на АПИ са отпуснати допълнителни 1,6 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с постановления на Министерския съвет. Средствата са по бюджетна програма „Рехабилитация и изграждане на пътната инфраструктура“, като 1,2 млрд. лева са за текущи ремонти и поддържане на пътищата.
Сметната палата посочва, че сключването на договори без осигурен финансов ресурс е съпроводено със забавяне на плащанията. Според доклада разплащания се извършват едва когато има висок риск от натрупване на значителни лихви за забава и/или влезли в сила съдебни решения.
АПИ е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Преобладаващата част от бюджета на МРРБ за разглеждания период е свързана с дейността на Агенцията.
Допълнителни споразумения за милиарди левове
Одитът установява, че при част от обществените поръчки прогнозните стойности са били значително по-ниски от сумите, договорени впоследствие чрез допълнителни споразумения.
От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа, по 139 са сключени допълнителни споразумения на обща стойност 5,6 млрд. лева. Тази сума е със 78% над първоначалната прогнозна стойност.
По 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са утвърдени допълнителни споразумения за 1,9 млрд. лева. При 74 договора за основен ремонт, чиято обща прогнозна стойност е близо 747,4 млн. лева, са одобрени допълнителни дейности за 42,7 млн. лева.
Индексация на договорите заради инфлацията
Сметната палата е проверила и прилагането на механизма за индексация на цените по сключени договори заради инфлацията. По данни на одитния орган АПИ е сключила 56 спогодби на обща стойност близо 1,1 млрд. лева. Към 30 юни 2026 г. изплатените по тях суми надхвърлят 761 млн. лева. Валутата е посочена в левове съгласно оригиналното съобщение на пресцентъра на Сметната палата.
Одиторите констатират системни нарушения при подписването и изпълнението на спогодбите. Сред посочените проблеми са поемане на задължения без осигурен финансов ресурс, индексация по прекратени договори и липса на вътрешни правила, както и отклонения от закона.
Неодобрени сертификати и забавени плащания
Според доклада към средата на 2026 г. в АПИ има неодобрени сертификати за извършени дейности от 2022, 2024 и 2025 г. Сред причините е липсата на регламентиран максимален срок, в който Управителният съвет на АПИ да се произнесе по тях. Това може да доведе до забавяне на плащанията с години.
Сметната палата отчита и риск от субективно определяне на реда за плащане на сертификатите, тъй като липсват ясни и обективни правила. Разплащанията зависят от наличието на финансов ресурс.
Одитът е установил практика Управителният съвет да одобрява наведнъж голям брой сертификати с един доклад от ресорната дирекция, без да бъдат представени доказателства за извършената работа — например протоколи, замервания и лабораторни изпитвания.
Натрупването на сертификати, чиято стойност многократно надхвърля наличния финансов ресурс, е забавило окончателното одобряване и фактуриране на удостоверените дейности. Според одита това е довело и до несвоевременно признаване на разходите и задълженията в счетоводната отчетност на АПИ.
Сметната палата посочва още риск от повторно възлагане и разплащане на едни и същи дейности, както и отклонение от принципа на текущото начисляване по Закона за счетоводството. Според констатацията разходите и задълженията за извършени дейности се признават счетоводно едва след издаването на данъчна фактура, което отлага отчитането им за следващи периоди.
Слабости във вътрешните правила и контрола
Вътрешните правила, документооборотът и контролът върху обществените поръчки и договорите за ремонт и поддръжка на пътища са определени като непълни, несвоевременно актуализирани и неефективни. Липсват обективни критерии за реда на плащанията, което според доклада създава риск от субективизъм и забавяне на важни национални инфраструктурни приоритети.
В областните поделения, където се извършват основните дейности, организацията на работа и контролът не са писмено регламентирани. Одитът отчита и липса на единни утвърдени процедури за проверки на място, както и на обща система за отчет и контрол на сертификатите.
Докладът посочва недостатъци в документалната обоснованост и формалното осъществяване на контрола. Сметната палата е установила и липса на доказателства за извършената работа при част от процедурите по одобряване на сертификатите.
Сметната палата е отправила 10 препоръки
С оглед на констатациите одитният орган е отправил 10 препоръки и 5 подпрепоръки до Управителния съвет на Сметната палата, се посочва в предоставената информация.
