Дефицитът почти се удвоява, а държавният дълг може да достигне 37,7 млрд. евро през 2026 г.
Разходите за заплати в публичния сектор са се увеличили повече от два пъти за пет години, като ръстът им изпреварва както увеличението на данъчните приходи, така и развитието на икономиката. Това е сред основните изводи от одит на Сметната палата за управлението на публичните финанси в периода от 2020 г. до средата на 2026 г.
Проверката е възложена от Народното събрание и обхваща Министерството на финансите, както и ефекта от законодателните промени върху държавния бюджет. Според одиторите постоянно нарастващите разходи за персонал оказват траен натиск върху публичните финанси, ограничават средствата за инвестиции и налагат поемането на нов държавен дълг.
Разходите за възнаграждения са нараснали със 114%
От 11,3 млрд. лева през 2020 г. разходите за възнаграждения достигат 24,3 млрд. лева през 2025 г. Увеличението е 114% – значително над ръста на данъчните приходи, които за същия период са нараснали с 88,8%.
Делът на разходите за персонал спрямо брутния вътрешен продукт се е увеличил от 9,40% на 10,73%. Само през 2024 и 2025 г. възнагражденията са нараснали съответно с 14,50% и 16,22%, при инфлация от 2,6% и 3,5%.
Повече от 60% от ръста е в отбраната и сигурността
Над 90,7% от увеличението на разходите за заплати е съсредоточено в 11 ведомства. Повече от 60% от ръста е в сектор „Отбрана и сигурност“, основно в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. При магистратите увеличението достига 79,66%, или допълнителни 551,6 млн. лева.
Повече служители на фона на намаляващо население
Одитът отчита увеличение на числеността на персонала при свиващо се население. Докато населението на страната е намаляло със 7,13%, щатните бройки на 1000 жители са се увеличили от 24,70 на 28,32.
Заетите длъжности при първостепенните разпоредители с бюджет са нараснали с 11 835, или 10%, до 129 819. В общините увеличението е с 25 466 души, или 12,3%, до 232 367.
Проверяващите посочват и практиката незаетите щатни бройки, чийто дял варира между 5,25% и 7,66%, да се използват за натрупване на икономии. Впоследствие тези средства се насочват към увеличаване на индивидуални заплати и бонуси.
Приходите не компенсират растящите разходи
Приходите от данъци и осигуровки осигуряват над 80% от общите бюджетни постъпления, но не успяват да компенсират нарастващите разходи за персонал.
Неданъчните приходи също са се увеличили значително – от 5,8 млрд. лева през 2020 г. до 11,9 млрд. лева през 2025 г., или със 105,5%. Според Сметната палата обаче голяма част от тези постъпления зависят от еднократни плащания, включително дивиденти от държавни предприятия. Затова те не могат да се смятат за сигурен източник на средства за постоянно растящите бюджетни разходи.
Планираните инвестиции се изпълняват частично
Друг сериозен проблем, установен при одита, е недостатъчното изпълнение на планираните инвестиции. Капиталовите разходи са се увеличили от 5 млрд. лева през 2020 г. до 11,5 млрд. лева през 2025 г., но средно са реализирани едва 78,1% от предвидените средства.
Инвестициите представляват между 7% и 12,9% от разходите по Консолидираната фискална програма без вноската за Европейския съюз. Останалите между 87% и 93% са използвани за текущи нужди.
В общините капиталовите разходи са нараснали близо три пъти – от 824 млн. лева до 2,3 млрд. лева. Одиторите обаче установяват, че инвестиционната програма за общински проекти през 2024 и 2025 г. не е била финансово обезпечена, което е довело до натрупване на неразплатени задължения.
Бюджетният дефицит почти се удвоява
На този фон бюджетният дефицит нараства от 3,5 млрд. лева през 2020 г. до 6,8 млрд. лева в края на 2025 г. Увеличението е 93,3%, или 3,3 млрд. лева.
След временно понижение до 1,3 млрд. лева през 2022 г., когато инфлацията води до по-бърз ръст на приходите, дефицитът отново започва да се увеличава. През 2023 г. той достига 5,6 млрд. лева, а през 2025 г. – 6,8 млрд. лева.
Държавният дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро през 2026 г.
За покриването на бюджетния недостиг държавата все по-често прибягва до нови заеми. Държавният дълг нараства от 14,06 млрд. евро през 2020 г. до 31,43 млрд. евро през 2025 г. Според очакванията, посочени в одита, през 2026 г. той ще достигне 37,7 млрд. евро.
Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт се е увеличило от 22,5% през 2022 г. до 29,9% през 2025 г. Прогнозата за 2026 г. е 31,3%. Успоредно с това нараства и цената за обслужване на задълженията: разходите са се увеличили повече от два пъти и половина – от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 млрд. евро през 2025 г.
Предстои рефинансиране на над 12 млрд. евро задължения
Сметната палата предупреждава за допълнителен риск през следващите години. В рамките на десетилетие предстои да бъдат рефинансирани над 12 млрд. евро стари задължения, поети при лихви от 1–2%. Замяната им с нови заеми при по-високи лихвени проценти може допълнително да увеличи разходите за държавния дълг.
Основният извод на одиторите е, че държавата все по-често използва заемни средства за покриване на текущи разходи вместо за инвестиции, които биха подпомогнали икономическия растеж.
Според Сметната палата запазването на тази тенденция създава риск за дългосрочната финансова стабилност на страната. Институцията препоръчва навременни мерки за ограничаване на бюджетния дефицит чрез намаляване на разходите и/или увеличаване на данъчните приходи, съчетани с политики за стимулиране на икономиката.
