Железопътен транспорт за българското зърно: Държавата проверява връзките до Варна
Пренасочване на значителна част от превоза на българското зърно към железопътния транспорт, инвестиции във водната инфраструктура и по-целенасочено разпределение на европейските средства за земеделие. Това са сред приоритетите, които министърът на земеделието и храните Пламен Абровски очерта в интервю за БНТ.
В центъра на предстоящата политика на ведомството той постави водата и напояването. Абровски коментира също затрудненията при износа на земеделска продукция през Черно море на фона на напрежението в региона и финансовите параметри на сектора в бюджет 2027 г.
Железопътен превоз на зърно от Северозападна България до Варна
Според министъра основното затруднение пред зърнопроизводителите не е пряко свързано с безопасността на българските морски маршрути. Проблемът е свързан с поскъпването на горивата и транспорта от Северозападна България до пристанище Варна.
Става дума за около 5 млн. тона продукция. Превозът ѝ с камиони би означавал десетки хиляди тежкотоварни превозни средства по пътищата.
„Българската изключителна икономическа зона и териториалните ни води са абсолютно безопасни. Корабите, които превозват български стоки, също са в безопасност“, заяви Абровски.
Като дългосрочно решение той посочи възстановяването на железопътната логистика между Северозападна България и Варна. В момента се проверяват железопътните гари, кантари и разклонения, за да се установи къде инфраструктурата позволява превоз на зърно.
„Идеята е държавата веднъж завинаги да възстанови това, което е съществувало до 1989 г., и да осигури възможност българското зърно да стига до Варна по железопътния път“, обясни министърът.
Държавната помощ е за производството, а не за транспорта
По отношение на компенсациите за транспортните разходи Абровски уточни, че осигурените 170 млн. евро държавна помощ са предназначени за производството, а не за превоза. По думите му 100 млн. евро покриват разликата в цените на горивата между 2025 и 2026 г., а други 80 млн. евро са за поскъпването на торовете.
Министърът посочи, че Европейската комисия допуска национални помощи, но предупреди, че различният финансов капацитет на държавите членки може да доведе до неравнопоставеност.
Водата и напояването са сред основните приоритети
Абровски не обяви конкретни бюджетни параметри за земеделието през 2027 г. преди представянето на финансовата рамка. Той обаче подчерта, че ведомството разполага с над 1,7 млрд. евро годишно за сектора и че средствата трябва да се използват за структуриране на производството, а не да се разпределят без ясна връзка с реалните потребности.
„Темата на Министерството на земеделието е водата. Без вода няма земеделие“, заяви Абровски.
Сред намеренията му е да започне дигитализация на напоителната инфраструктура. По думите му в страната все още има запазени канали, чието местоположение и състояние не са систематизирани.
„Най-малкото ще започнем да ги дигитализираме, защото такава дигитализация няма. Има останали канали, но никой не знае къде са“, посочи министърът.
Помощ за стопанствата с доказани загуби от сушата
Министърът защити новия подход при разпределението на антикризисната помощ. Той предвижда подкрепа за стопанства с доказани загуби от поне 30% вследствие на сушата през 2025 г.
Според Абровски така средствата ще достигат до производителите с реални щети. Стопанствата, които не попадат в схемата, ще могат да получат подкрепа по механизма de minimis.
Целта е земеделските субсидии да стимулират реалното производство, да укрепват продоволствената сигурност и да намаляват зависимостта от вносни храни.
