ЩАСТИЕ
Щастието тихо слиза
и невзрачно се облича,
то е полъха на бриза
във бретона на момиче,
капчица върху листото
и калинка върху цвете,
може да е и перото
на поета във ръцете,
даже да е пясък ситен
във обувка под петата
или пък докосващ ритъм
май от песничка позната,
сън, повтарян от години,
но до края не достигнал
или стара снимка в скрина,
на която пак си мигнал …
Рее се необозримо
и уют навред намира,
ала недостатък има –
няма как да се планира …