Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропична година и се равнява на 365, 24219 денонощия.
В метеорологията се използва различна конвенция – пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.
През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се съживява. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.
Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето.
По света е възприетата календарна система, основаваща се на т. нар. „Григориански календар“. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година – между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо.Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.
Само няколко дни след посрещането на пролетта, на 29 март преместваме часовниците с един час напред.На 29 март в 3:00 часа се въвежда лятното часово време.