24-годишната Александра Стефка Хикман-Нунез от американския щат Южна Каролина откри, че има 4 сестри и 2-ма братя в България. Това стана с помощта на “24 часа” след няколкоседмично издирване из цяла България.
Източник: 24 часа
“Боже господи, не мога да повярвам, че това се случва. Струва ми се нереално, след като търсих толкова дълго. Само вие успяхте. Това наистина е страхотна новина – разплаках се от радост. Не мога да опиша колко много съм ви благодарна.” Това са първите думи на младата жена, когато научава, че сме открили роднините й в България.
Тя все още предпочита българското си име Стефка пред американското Александра, което добавили Дебора и Дарил Хикман, които я осиновили през 1999 г. Те искрено подкрепили момичето, когато пожелало да търси семейството си в България, защото години след осиновяването научили, че е преживяло истински шок от раздялата със семейството си.(Виж карето долу.)
16 г. по-късно младата жена е нетърпелива да научи подробности за близките си, които “24 часа” издири по нейна молба.
“Да, помня Стефка, разбира се. Как мога да я забравя, като я гледах като малка? Кога ще е възможно да я видя и да говоря с нея?“, нетърпелива е и леля й Пенка – сестра на майка й Зюмбюла, която откриваме в бургаския гр. Средец. Помага ни социалният работник Милен Боянов, който отговаря за ромските проблеми в общината.
38-годишната Пенка разказва, че сестра й –
майката на Стефка,
от няколко години
живее и работи
в Белгия
Когато тези дни се обадила на близките си и те й казали, че Стефка я търси, тя била на седмото небе от радост. Била нетърпелива да научи подробности за момичето си, да го види по скайп, или поне да го чуе по телефона. Сестра й разказва, че живеела трудно, затова дала част от децата си по домове.
И в момента Пенка се грижи за едно от децата на Зюмбюла – 13-годишната Патрисия. Отначало момиченцето много тъгувало, но после започнало да свиква. Когато видяло снимка на непознатата си американска кака, се разплакало, разказва лелята Пенка. “Патрисия не познава сестра си, защото е родена 3 г. след като са взели Стефка в САЩ”, казва Пенка.
Тя и момиченцето са единствените близки на Стефка, които все още живеят в гр. Средец. Пенка разказва, че сестра й имала още 2 момчета и 3 момичета. Най-големият син на сестра й – 27-годишният Кънчо, живеел в Айтос. Имал семейство и дете, но тя не го е виждала отдавна. “24 часа” направи първи стъпки за намирането на брата с любезното съдействие на общината – надяваме се той да се обади в редакцията скоро.
След Кънчо Зюмбюла родила Тодор. Той по думите на лелята живеел около Варна със семейството си, но и с него нямала връзка. Скоро след него през 1991 г. се родила Стефка. Зюмбюла я дала в дом за деца от предучилищна възраст в бургаското с. Победа. Тъкмо оттам я взели американците Дебора и Дарил Хикман през 1999 г., когато била на 8 г.
Преди време Стефка успяла да открие българския адвокат, който помогнал за осиновяването й с надежда, че ще й съдейства да намери биологичните си родители. “Разочарована съм – всичко, което направи, бе
да вземе 500-те
долара, които му
пратих,
и да ми каже, че не може да намери майка ми. Това ме съсипа напълно. Спря да отговаря на имейлите и съобщенията ми във фейсбук”, жалва се Стефка.
Това обаче не отчаяло младата жена и тя решила да се свърже с “24 часа”, след като прочела в интернет споделени историите на други щастливци, намерили семействата си в България. “Отначало не вярвах, че ще ми обърнете внимание, но сега съм уверена, че съм попаднала на правилните хора”, щастлива е Стефка.
Тя още помни една от сестрите си, с които била в дом, но не може да си спомни името. Най-вероятно става дума за Силвия, която е родена през 1993 г.
“24 часа” успя да
открие момичето
в социалния учебно-професионален център в бургаското с. Бата със съдействието на директорката Зоя Овчарова. “Част от децата, които са при нас, много искат да намерят биологичните родители, братята и сестрите си, и ние на драго сърце помагаме за това”, казва г-жа Овчарова.
Силвия попаднала в центъра, след закриването на бургаския дом “Коджакафалията”. Преди това била в дом “Здравец”. Това било последното място, където я посетила майка й Зюмбюла. Отначало момичето било много ентусиазирано да научи, че има сестра отвъд океана. После малко се изплашило, защото я възприемало като нещо далечно, непознато и нереално. “Радвам се и искам и да я видя, но не знам на какъв език ще можем да говорим“, казва момичето.
В центъра в с. Бата Силвия изкарала квалификации по санитарство и бояджийство. Преди това имала квалификация по готварство. “Сега се опитваме да й намерим работа, но това не е лесно. Много хора имат предразсъдъци, когато разберат къде са израснали тези деца. А всъщност доста от тях са будни и искат само някой да им подаде ръка”, споделя Зоя Овчарова.
Според регистрите в дома
Стефка има още една
сестричка – Емилия, родена през 2004 г. Никой обаче не знае нищо за нея. Не е чувала за Емилия и лелята Пенка.
Единственото друго момиченце на сестра си, за което знае, е Магдалена. “Не знам обаче къде е. И тя бе в дом, но дали е осиновена, не мога да кажа”, споделя Пенка. Тя не помни дома, в който била настанена Магдалена. Надява се, ако някой, който я познава, прочете този текст, да се обади.
По думите на Пенка бащата на децата отдавна не се интересувал от тях и не ги е виждал. Дали Зюмбила има друг мъж в живота си, малката сестра не знае, но смята, че най-малкото дете – Емилия, може да е от друг баща.
Сега Пенка е нетърпелива да научи подробности за племенницата си в Америка. Пита кога и как могат да се чуят, защото няма компютър, а Стефка отдавна не говори български.
“Това не е проблем, ако трябва, ще го науча отново, защото искам през 2016 г. да дойда в България да видя леля си, братята и сестрите си. Надявам се дотогава да успея да се свържа и с майка ми.
Мога да им кажа
“обичам те”
на български“, ентусиазирана е Стефка. Тя работи в компания за шиене на униформи и отговаря за обслужването на клиентите. “Не печеля много, но ще мога да събера за пътуване”, казва момичето.
Осиновителите й напълно подкрепили търсенето на биологичните й роднини. През 1999 г. баща й пътувал 2 пъти дотук заради осиновяването – първият път, за да види детето, вторият – за да го вземе. След това родителите й се разделили, но тя редовно се чувала и с двамата.
Един от първите хора, с които споделила щастливата новина за намирането на братята и сестрите си в България, била осиновителката й Дебора. “Тя се радва за мен“, казва Стефка.
По Коледа говорила и с баща си Дарил, че има намерение да търси биологичното си семейство. Той й пожелал късмет и
с готовност ѝ
предоставил всички
факти и документи,
които има
Сега Стефка е нетърпелива да говори като за начало с леля си и с по-малката си сестра Патрисия. “Имам толкова много да питам и да наваксвам за последните 16 г. Смътно си спомням, че имах братя и 2 сестри, но не и имената им. За едната сестра помня, че я осиновиха в Италия. Другата бе бебе през 1999 г. Преди да замина за САЩ, братята ми я държаха и ми казаха: “Стефка, виж сестричката ни.” Бе с розови дрешки и повита в розово одеялце. Помня още, че от време на време съм ходила в къщата на майка ми и леля ми. Все още е жив споменът как перях и простирах дрехи, но имената, за съжаление, съм забравила”, казва жената.
След осиновяването спомените от родината били изместени от новата среда и приятели. Научила английски и испански, защото никое от децата около нея не я разбирало. “Досега съм срещала само двама души в САЩ, които говорят български. Другите не знаят нищо за страната и дори се чудят къде е България”, споделя американката с български корени.