Дамян Дамянов
Тя е южна красавица, от която струи плам, грация и изящество. На дансинга е истинска фурия, която те грабва и те държи омагьосан минути след последния такт на огненото танго. Към многобройните си корони за танци чаровната пловдивчанка Антоанета Попова прибави и още една – за най-красива българка в Канада. При това с пълно единодушие на жури и публика на конкурса в Торонто, пише „Марица“.
Тони има десетки трофеи, сред които световна вицешампионска титла с партньор Антон Беляев, бронзов медал от Световните танцови игри, първи места на азиатския и северноамериканския шампионати. Остава един непостигнат трофей – световна титла в спортните танци. За нея Тони и партньорът Антон репетират упорито, часове на ден.
В името на златния медал упоритото момиче преглъща травмите и болежките. Не е от ревливите, но е плакала е няколко пъти – заради болка в коленете. Тежката травма, спомен от гимнастиката, се обажда при върхови натоварвания.
Тони е момиче с характер от малка. На 4 започва с художествена гимнастика, но е принудена да се откаже заради контузия в коленете. Тогава хореографът Иван Загорчев открива таланта за танц. Така на 6 януари 1997 г. малката Тони става ученичка на Светозар и Гергана Жекови в клуба по спортни танци „Парадайс Данс”. На тях дължи първите си успехи – само след година с първия си партньор Кръстьо Кръстев завоюват златен медал на турнир при децата, а по-късно с Димитър Черваров и при юношите. Междувременно завършва живопис в Художествената гимназия в Пловдив. Приемат я специалност „Графика“ в Националната художествена академия в София, при това първа в списъка.
Но заради танца Тони загърбва блестяща кариера на художничка. Посредник на съдбата този път е невероятният танцьор с украински корени Антон Беляев, който я кани за партньорка в Канада. И Тони отлита за Торонто с няколко чанти с платове за нови костюми. 6 г. по-късно е вече световна звезда.
Танцът се родее с рисуването, на дансинга рисуваш картини с тяло, казва Антоанета. Тя не може да спре да рисува. Всяка година с Антон правят спектакъл, който съчетават с аукцион на нейни картини. Купуват ги и българи в Канада.
Танците са като наркотиците, започнеш ли, трудно спираш. Дават много – дисциплина, самочувствие, добра фигура, силна психика. Но и ти отнемат много – детството, гаджетата, купоните. Ако си готов да платиш цената, продължаваш напред, казва тя.
Често партньорите на дансинга са двойка и в живота, но Тони дискретно отбягва навлизането в личното пространство. С Антон сме си най-близките хора, разбираме се чудесно, само с поглед. Ала в момента не искаме да смесваме професионалния и личния живот, казва шампионката.
Родният Пловдив има специално място в сърцето . Ако някога се върна да живея в България, то това ще бъде само в Пловдив. Има нещо специално в този град, някаква мистичност, бликаща от хилядолетната история на града. Танцувала съм като много малка на Античния театър и с удоволствие бих го направила отново, този път с Антон и с малките ми ученици, признава Тони. Водила е Антон в родния Пловдив няколко пъти – из Стария град, на Античния, в своето училище СОУ „Свети Климент Охридски”. Той се влюбил в чара на Главната.
Голямата надежда на Тони са талантливите малки ученици, сред които със сигурност има бъдещи шампиони на дансинга.
Блянове
Природата и хората ни са чудесни, но народът живее бедно. В Канада има държавност, ценности, хората са усмихнати. Бих създала семейството тук, но може би един ден ще се върна в България. Бих искала да помогна да се променят нещата, които не харесвам. Искам най-доброто за България. Като бях малка, дори си мечтаех да стана президент – доста дръзка мечта, но знае ли човек, казва шампионката Тони.
Обича „50 нюанса“ и мусака
Любимата книга е The Secret на Ронда Бърн. От съвременните автори също ми харесва така нашумялата „50 нюанса сиво“ от Е.Л. Джеймс. Слуша рап, ар енд би, обожава „Нашият град“ на група „Тангра“ – напомня за родния Пловдив. Тони не спазва диети. Любимото ястие е мусака, по възможност предшествана от таратор.
