ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

ИСТАНБУЛ

Цветно ми е, на лалета,

с обещание за лято,

Ориента нежно вплете

тюркоаз и тъмно злато.

 

Тайнственост на минарета

носи непозната слава,

близко са, ала далеко

сякаш всеки път остават.

 

А животът във карета

бясно, шеметно препуска,

в хиляди ръце несретни

къшей милостиня пуска.

 

Във позлата на кубета

слънце суета оглежда,

връща блянове отнети,

носи вечната надежда.

 

И я къта в маанета,

в броеница отброява,

тъне погледът в морето,

мимолетното – в забрава …