ПЪТУВАНЕ
Пътуваш с някой двупосочно,
мечтата ти с мечта се слива,
но сякаш там почти нарочно
частица спомен се укрива
в шептящи морски раковини,
уюта им не ще напусне,
вълните къпят го във синьо,
докосват го солени устни.
И сякаш все не им достига,
а споменът жадува още,
денят ту дяволито смига,
ту тръпнат непрогледни нощи.
А шепите трошици сбират
от песъчинки съкровени,
стрелките, само че не спират
да мерят отредено време.
И листите от календара
се ронят, тихичко тъгуват,
проблясват мраморите стари
и този спомен ще сънуват.
Мечтите нежно се прегръщат,
готови са за път отново,
но никога не се завръщат,
макар и да не казват сбогом.