Сутрешни мисли в Четвъртък

„Четвъртък е…Тази сутрин станах с тези мисли:
Търкулна се седмицата като медената питка от народната приказка…
Първо в понеделник се срещна с „Кумчо Вълчо“-грипа – за нещастие на хората и тяхното здраве и портфейли, които изръсиха в аптеките, но пък с грипната ваканция – за щастие на учениците.
Във вторник нашата медена седмица се сблъска със „Зайо Байо“ – Енергото, който много бързо успя да надпише и сътвори двойните високи сметки за тока и да изкаже безумните основания за надписаните сметки…
В сряда разбрахме от осигурително-здравно-пенсионната реформа -„Баба Меца“, че ако не си платим здравните осигуровки сега, ще ги „плащаме за последните 15 години наведнъж“ и няма да ни бъде осигурено място в болница, ако се наложи….или по-образно казано „ще ни гази мечка“…
Четвъртък е….незнам какво ще се случи……….., но скъпи приятели, внимавайте в края на седмицата да не срещнете „Кума Лиса“ и да застанете на муцуната й, защото тук приказката свършва….
Да си призная, май предпочитам приказката за Каралийчевата житена питка – там поне питката си обикаля нивката, наглежда си житцето:
„Навела се зачервената от студ питка и попитала:
– Тук ли е житцето?
– Тук съм – рекло то с тъничко гласче като на пчелица.
– Ами будно ли е или спи?
– Будно е. Трае си на топло, под снега. Завило се презглава с бяла черга. Едвам диша.
В гората било много страшно. Нивата е сред самата гора. Бучал лудият вятър. Дърветата плачели. А житцето се затоплило – нищичко не ще да знае.
– Гладно ли е? – попитала го питката.
– Не е.
– Ха тогаз нека мирува, че напролет, когато се стопи белият снежен юрган и славеите запеят край нивата, стръкчетата му да израснат високо, едър клас да завържат. Ще напълнят житницата догоре. Нека знаят малките стръкчета – всичките ще станат питки.“
…..Естествено остава ни надеждата за настъпване на ИСТИНСКА ПРОЛЕТ в България!“
Автор:
Людмила Малева – Чакърова