Дамян Дамянов
Свободата на договаряне е с изключително влияние в наши дни. Можеш да договаряш всичко, което не е забранено от закона или не противоречи на добрите нрави. През 2009 г. бе приет новият Семеен кодекс на Република България, който урежда един нов вид правоотношения между съпрузи. Договорни! Ако любовта се е олицетворявала от много неща – слънцето в очите, пеперудите в стомаха и разкошна бяла рокля, то сега към това можем да прибавим и един къс хартия, който е с голяма важност за един мъж и жена, които са се решили да си кажат „да“.
Съвсем илюзорна е представата ни за любовта на моменти – бляскава, изпълнена с щастливи мигове и трепети, но всъщност, бракът, семейният живот и човешките взаимоотношения между двама души, решили да са заедно завинаги, не винаги са толкова розови. Претърпяват промени и хубави, и лоши.
Все пак бракът е взаимоотношение, което е „запланувано“ да бъде с дълга продължителност. През това дълго време може да се случат много неща между съпрузите и е добре, донякъде, те да са хвърлили светлина върху важни имуществени интереси, които може да възникнат при евентуално разтрогване на брака.
Има някои полезни неща за брачния договор, които трябва да се знаят, първото е, че той е уреден в чл. 37 от Семейният кодекс, второто е,че той е „брачен“, а не „предбрачен“, защото сключването му не зависи от времето на сключване на брака, тоест, брачното съглашение може да се сключи преди и по време на брака, това разяснение ни дава ал. 3 от същата разпоредба.
Освен този способ за регулиране на имуществените отношение между съпрузите, нашето законодателство познава още два:
– законов режим на общност (семейна имуществена общност). С този способ вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното;
– законов режим на разделеност(имуществена разделност). Тук, правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание;
За мен голям интерес представлява брачния договор, защото той позволява да бъде направено преплитане на по-горните два института на правото. Чисто юридически брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.
Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните, няма как да уредите отношения, които са свързани с неимуществени задължения като например: „Ако мъжът/жена ми ми изневери, аз ще го/я напусна завинаги“ или „Аз ще стоя и ще гледам децата и домакинството, а мъжът ми ще се грижи за финансовата част на нашето съжителство“, такива уговорки са недопустими и не пораждат действие, дори да са включени като клауза в договора.
Брачния договор урежда само правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака; начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;участието на страните в разходите и задълженията; имуществените последици при развод; издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;издръжката на децата от брака; други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на законовите разпоредби.
За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилагазаконовия режим на съпружеска имуществена общност. Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът и се вписват в имотния регистър към Агенцията по вписванията. Брачният договор се прекратява: по взаимно съгласие на страните; по иск на единия съпруг, в законоустановените случаи при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.
Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред по Закона за задълженията и договорите, ако това не противоречи на закона и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.
По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите. Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.
За много хора в брачния договор е скрита доза недоверие. Други хора мислят, че по този начин се „орисват“ с лош късмет любовта им да приключи или да стане по-нестабилна, именно защото са „дръпнали дявола за опашката“. За мен най-важни са човешките отношение между двама души и мисля, че щом са се решили на тази сериозна крачка-да обвържат себе си и бъдещето си един с друг, то вярвам, че не биха съществували отношения в бъдещето, които да наложат използването на функциите на брачния договор. Вярвам, че баба ми и дядо ми не биха се възползвали от него, зная, че майка ми и баща ми също не са сключвали, няма и да сключат брачен договор. Наречете ме романтик, може би съм такава, но в едни истински емоционални отношения, пълни с доверие, формата на договор за мен е излишна, недостойна дори. „Договорът“ са отношението между двама души, уважението един към друг и любовта. Не можеш и не трябва да заключваш възвишените и най-съкровени чувства в договор и да бележиш края им с разделянето на имуществото ви. Макар и нежелан, ако краят на едни такива отношения настъпи, според мен най-честно ще бъде всеки да си тръгне с това, което е дошъл и да вземе онова, за което е допринесъл, говоря само за оценимите в пари неща. За всичко останало няма мяра.
Вярвам, че въпреки материализирания свят, в който живеем, мислейки как да оцелеем и как да не бъдем ощетени, все още съществуват истина и всеотдайност между хората, между влюбените, между съпрузите. Вярваме, че ще намираме време не да мислим кое и как да включим в брачния договор, за да бъдем по-малко засегнати от „тъмната страна“ на брака, а ще мислим как да надградим и направим по-стабилни тези взаимоотношения.Вярваме, че ще се научим да лепим счупеното помежду си, а не да го захвърляме. „
