МОРСКИ ДЖАЗ
Самотна пейка слуша тъжен джаз,
вълни от звуци вятърът й носи,
морето се разлива във екстаз
и пяна на нестихващи въпроси.
Разлива се ту в спомен, ту в копнеж,
а сакс превежда от език незнаен,
импровизират чайките в брътвеж
и с крясъци отнасят смисъл таен.
Нали са чайки, все им е едно,
дали да пазят тайната си струва,
ала над пейката едно дърво
отронва тихо листи и зимува
над длани, дето няма ги сега,
но сплетени във спомена остават.
На морски джаз, луна и тишина
желанието сбъдва се тогава.
И те са там – невидими в нощта,
целувка едва чута ги издава,
той влюбен в нея, влюбена и тя,
в съня си пейката ги приютява …