Сирни Заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги в неделя и седем седмици преди Великден.
На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени ястия,приготвя се баница със сирене, варено жито, халва с ядки и обреден хляб със сирене. През този ден за последен път се консумират яйца и мляко, това е последното „заговяване“ преди строгия Великденски пост.
През този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.
Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитват да хванат халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“
Пали се и огън – обикновено на мегдана на селото или на някоя близка поляна. Хората изчакват да прегори и започват да го прескачат за здраве.
Друг, много специфичен български ритуал е Оратници. Това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и така прогонва бълхите от имота си.
Любовта също присъства в традициите.Ергените изстрелват запалена стрела в двора на девойките, които харесват. Обикновено това продължава до късно вечерта в неделя. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя събира стрелите. Счита се, че която девойка събере най-много, тя е най-хубавата и най-харесваната.
