ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

РАЗМИСЛИ ЗА ПРОШКАТА ПО ТРАДИЦИЯ

„Прости, простих ти също”

е лесно да се каже.

Уви, не е присъщо

и лицемерно даже.

 

Твърди се конформистки,

понякога незряло,

а нещо там притиска

и натежава вляво.

 

Щом чуем тези думи,

те спомени навяват,

постъпки неразумни,

отново ни раняват.

 

От мислите ги бършем.

Дали сме във дилема

отново да ги вършим?

Това е друга тема!

 

Сега са всички „честни”,

сега са всички „чисти”,

въпросите нелесни

после ще ги мислим …