Намираме се в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични разстройства над 18 годишна възраст във Варна. Посреща ни директорът му – Даниела Стойкова. По неофициални данни болните са около 14 хиляди. Разговаряме за болните, за здравите, които се правят, че болните са невидими и за българско общество – също характеризиращо се с множество увреждания.
*След уточнения с Даниела Стойкова са направени някои корекции в публикацията.
Снимка: „Нова Варна“
-Разкажете на нашите читатели за дейността на центъра.
-Центърът работи от 2004 година – реално вече десет години. Финансирането се осигурява от общинския бюджет. Помагаме на хората с психични заболявания да си създадат социална среда, да осъзнаят заболяването си и когато им се наложи един ден – да са готови да се справят сами. Целта ни е да изградим и възстановим някои от уменията им, които са загубени в хода на болестта.
–Какъв е капацитетът на центъра?
-Към момента капацитетът е 25 човека, но имаме възможност за прием и на по-голям брой.
-Приоритет ли е във Вашата работа интегрирането на болните в социалната среда?
-Самият факт, че идват в този център е една интеграция за тях. По този начин излизат от техния си свят. Факт е, че попадат в защитена среда, но все пак именно тази среда им дава сили, когато излязат навън да приложат на практика наученото тук. Относно намирането на работа – много е трудно. Причините не са само в тях, в нашата държава ситуацията е такава, че работодателите не искат и да чуят, че човек може да има психично заболяване. А масово обществото не знае що е това психично заболяване… Стигмата и предразсъдъците са огромни и… просто не ги взимат на работа. А голяма част от тях – с добър контрол на лекарствената терапия, посещаващи центрове като нашия могат да работят без никакъв проблем на намален работен ден.
–Могат ли хората, които посещават центъра да са полезни на обществото?
-Да, разбира се. И на себе си, и на обществото.
–А обществото полезно ли е на тези хора?
-В момента не. Определено. Първо трябва да се проведат много сериозни кампании и обучения на самото общество относно психичните болести.
–Получавате ли помощ от граждани, доброволци, организации с нестопанска цел?
-Много малко са гражданите и зависи за каква помощ говорим. Основно помощ получаваме от близките на хората, които са тук. От бизнес сектора и други организации помощ няма. Държавата прави опити да се грижи, но недостатъчни. Така и не се случи тази така необходима психиатрична реформа. Ненапразно напоследък зачестиха инциденти с психично болни, защото няма социални услуги. Няма външни служби и извънболнични заведения, които да се грижат за тези хора. Кръгът е омагьосан. Влизат в болница, където престоят е кратък. Прибират се вкъщи, голяма част от близките не могат да се справят с тях. Спира се приемът на лекарства и отново се обострят и пак влизат в болница.
–Защо центърът е от изключителна важност за Варна?
-Защото е единственият. Няма друг център, няма и друга организация, която да работи с психично болни. Всъщност има – колегите от сдружение „Адаптация“, но те имат едно защитено жилище за жени. Това е крайно недостатъчно за град като Варна. По неофициални данни болните са около 14 хиляди. Трудно може да се установи реалният брой на психично болните, защото не се водят на отчет в психиатричните клиники. Крещяща е нуждата от други такива структури. Трябва да има центрове за деца, защото много от шизофрениите започват от ранна детска възраст, оттам те да преминават в структури като нашата, трябва да има защитени жилища за жени и мъже. Трябва да се работи много сериозно за психиатричната реформа, за която се говори.
–Какъв съвет бихте дала на родителите, които възпитават децата си да не обръщат внимание на болните хора или да ги гледат с пренебрежение?
-Първо бих посъветвала самите родители да прочетат и научат какво е шизофрения, депресия, защото никой на този свят не е застрахован от нищо. Нека научат децата си да не се страхуват, а да познават естеството на другия, на различния и да го приемат.
–По какъв начин биха могли да Ви помогнат гражданите?
-Ние сме отворени за всякакъв вид помощ. Имаме идея да сформираме да не ги нарека доброволчески отряди, но бихме се радвали на хора, които доброволно биха се включили в нашата дейност. Да бъдат обучени, да бъдат запознати, за да могат да предадат информацията било в училища, било в институции. По този начин много по-голям кръг от обществеността ще се запознае и ще научи за тези заболявания. Уврежданията са различни и трябва да се направи разлика между умствено увреждане, физическо увреждане, психично увреждане. Ако има повече доброволци това би било много добра крачка напред в нагласата и бъдещето за хората, на които помагаме в центъра.
ЦСРИ „Равен шанс“ кв. “ Вл. Варненчик“ между бл. 309 и 302 тел. 0879628283 и 052510583
По материала работи: Ася Асенова