ТЪГА ИЗНЕВИДЕЛИЦА
Тъгата тихо се промъкна
и всичко преобърна,
като че залък се затъкна
в кривото ми гърло.
Просмука с тегота́ неясна,
дори остави локва,
аха по скулите проблясна
в една пътечка мокра.
Дали си имаше причина
и търсеше поука
или просто тъй намина
във момент на скука?
Тя радостта еуфорична
във ъгъла натири,
със пръсти задълба критично
бразди наместо дири.
Ала дори не проговаря,
укрива нещо в пазва
и вижда ме, че се задавям,
но помощ не оказва.
Тък, както тихо се промъкна,
така и гръб обърна,
а утрото ми взе, че мръкна
и няма да се върне.