Дуранкулак е крайната североизточна населена точка в България и последното село на Българското Черноморие преди северната ни граница с Румъния.Разстоянието Дуранкулак – Варна е 100 км.
Село Дуранкулак е определяно от специалистите и местните като „Добруджанската Троя”. На това ценно за световната и европейската история място са открити: находки от палеолита (над 100 века пр.Хр.),селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр.Хр.),първите каменни градежи в Европа (51 век пр.Хр.), най-старото обработено злато в света (50 век пр.Хр.),първи наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост, най-ранните форми на парично-разменни ценности (50-48 век пр.Хр.)
Около селото са достъпни 2 чисти и сравнително спокойни плажа.Северният плаж, дълъг около 3 километра, стига до източния край на сухоземната граница с Румъния. Местното название на този плаж е „Кораба“ или „Ана Мария“- на името на кораб, заседнал пред него 70-те год. на 20 век., след като се откъснал от котва пред близкото румънско пристанище Мангалия по време на буря. По-северно в средата на същия плаж, този път до самия бряг има останки от заседнал преди двадесетина години руски шлеп. В обратна посока – на юг, има друга плажна ивица, дълга 6,5 километра, която достига почти (на 2 км.) до следващото населено място на юг – с. Крапец.
Дуранкулак е известен със своята Рибена чорба по местна рецепта, в която основните продукти са няколко вида риба от Дуранкулашкото езеро, а подправките за- редки за Добруджа билки от дерето в селото и специален сорт местен пипер (чушки). Не пропускайте да я опитате!
Дуранкулашкото езеро (блато) е защитена местност. Там намират подслон над 250 вида редки и застрашени от изчезване представители на растителният и животинският свят.
Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнезденето на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици – голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан.Езерото е и единственото в България доказано находище на див шаран.